Видеото ви към първия сингъл “Stuck” е впечатляващо. Разкажи повече за него.

Това е любовно писмо към модата, дизайна, филмовото изкуство и снимките бяха абсолютно удоволствие. Избрахме невероятна група типажи, уникални хора, хора, които правят света вдъхновяващ. Режисирах аз. Снимахме два дни в Париж и довършихме обратно в Щатите. Беше вълнуващо. Искахме да направим нещо много специално, което да разкаже не само за песента, но и за това кои сме ние сега. Коя е групата сега. Кой кой е и за какво въобще съществуваме. И в известен смисъл мисля, че „Stuck“ отговори на въпроса: Кои са Thirty Seconds to Mars.

Какво е модата за теб?

В най-добрия си вид е изкуство, в най-лошия – стока. Вдъхновяват ме упоритият труд, всеотдайността, майсторството, талантът, хората с визия, правещи необикновени неща. За мен е вълнуващо да бъда свързан с това. Приятно е да сте сред специални хора и да правите специални неща, за да вдъхновявате. Но не се взимам много сериозно във връзката ми с модата. Забавлявам се с нея и не ме е страх да греша. Когато правим концерти с Thirty Seconds to Mars, винаги се опитвам да покажа на публиката нещо, което да я накара да се усмихне.

На тазгодишната Met Gala се появи в костюм на котката на Карл Лагерфелд – Шупет. Защо го направи?

Карл беше темата на Met Gala тази година. Исках да направя нещо, което да накара хората да се усмихнат, да ги разсмея, да донеса малко радост на света. Първоначално имах различна идея, но не можахме да я осъществим по ред причини. И тогава си помислих: ако ще се появявам на Met Gala, нека да е по смешен, необичаен начин, просто да е забавно. И си помислих, че ако Карл беше там, щеше да се усмихне.

Какви бяха отношенията ти с Карл Лагерфелд? Може ли да ни разкажеш повече за проекта за филм за живота му? (В този филм Джаред ще играе ролята на гениалния дизайнер, загубил битката с рака през 2019 г. на 86-годишна възраст.)

Познавах го и мисля, че изпитвахме взаимно възхищение и топлота един към друг. Работим върху проекта за биографичен филм за живота му, но сме в твърде ранен етап. Ще видим как ще се развие и докъде ще стигнем, много се вълнувам за това. Той беше специален човек, уникален, човек от друго време и животът му си струва да бъде изследван.

Представяш ли си се като моден дизайнер? Би ли станал такъв?

На прима виста бих отговорил – не, защото познавам истински дизайнери и знам колко години труд и упорита работа им коства това. Но човек не трябва да казва никога. Все пак се съмнявам, че бих създал марка. Това е свързано с твърде много усилия и несполуки. Друг е въпросът дали бих направил колекция. Може би бих опитал за забавление с някоя марка от А-ниво. Ще ми е интересно.