Как да става това?

Ние работим както с възрастни, така и с млади хора. Много от днешните млади хора, и особено в пубертетна възраст, са склонни към насилствени действия – сексуално насилие, домашно насилие, булизъм... Като поставяме тези младежи в ситуация на самоанализ и осъзнаване на това, което са извършили, като ги срещаме с подобни на техните случаи, ние предоставяме възможността те да разберат сериозността на проблема. По време на програмите участниците получават повече информация, което ги стимулира да разберат и преодолеят собствената си психична слабост, като по този начин придобият контрол върху действията си.

Говори се за липсата на емпатия или емоционално разбиране в случаите на насилие...

Това е един основен въпрос в третирането на проблема. Както в затвора, така и извън него, ние работим в групи. Целта е работата с „аз-а“, защото често липсата на емпатия, на емоционално разбирателство се дължи на прекомерното центриране в собственото „аз“. Хората, които извършват насилие, често са егоцентрични, с желание за надмощие върху другия или с чувство за притежание. Ето защо вярваме, че груповите срещи на хора с различни емоционални преживявания, техните разкази помагат за осъзнаването на причините, които са ги подтикнали да извършат насилието. В много случаи се оказва, че причините се крият в детството, в семейното възпитание, в израстването в среда на емоционално взискателни родители или при липса на внимание. И в двата случая се наблюдава липса на емпатия, на емоционално разбирателство. Нашите програми включват различни видове стимули – сцени от филми, в които присъства насилие, четене на писма на жертви... По този начин с помощта на психотерапевт и на специалист по клинична криминология извършилите на насилие осъзнават липсата на разбиране към другия.

Бихте ли ни описали срещите между извършител и жертва на насилие.  

През 2015 година на Международния филмов фестивал във Флоренция беше награден филмът „Един друг аз“, който третира нашия тип работа, провеждана в затвора. Камерата засне моменти от работа с група, целяща активирането на емпатията. Сред тях беше и срещата с жертва на насилие, завършила личния си оздравителен процес. Всяка година организираме срещи между жертви и извършители на насилие, така че да се съпоставят разказите и емоционалните изживявания на двете страни. Във филма, който вероятно ще дойде и по екраните в България, се вижда много ясно изражението по лицата на затворниците. Първоначално те се отнасят с недоверие към това, което се случва, докато в края на срещата се наблюдава отваряне на съзнанието им, разбиране за разрушителната сила в акта на насилие.

Можем ли да считаме, че насилието е отговорност на всички нас, и в този смисъл, каква е ролята на институциите?

Много важен и точен въпрос. Нужно е обществото да се задейства за разрешаването на този проблем. Разпространението чрез медиите на субкултура, образи, начини на развлечение може да стимулира аспекти на насилие или културата на мачизма и това е отговорност на обществото. И ако политиката и съдебната система не се заемат с проблема, силите на реда също не са в състояние да се справят с него.

Каква е вероятността този, който е извършил насилие и е минал през вашите програми, все пак да повтори акта на насилие?

Това е големият проблем на клиничната криминология. Стремим се не да променим човека, а да му предоставим възможност и начини да осъзнае действията си, да бъде отговорен и да придобие самоконтрол, за да се избегне рискът от повторение. В Италия е задействан нов административен метод, наречен Мярка за предупреждение. В него участват както криминолози, така и силите на реда от държавната полиция. Надяваме се той да бъде приложен и в други европейски страни. При подаден сигнал за насилие извършителят бива предупреден от силите на реда, че при повторно подобно действие ще бъде подведен под наказателна отговорност. Ако той изяви желание да поправи държанието си, влиза във връзка с нас, криминолозите. Благодарение на тази административна мярка реализирахме изключително положителни резултати. В рамките на 4–5 години благодарение на този проект, носещ името „Протокол Зевс“, от 650 случаи на насилие процентът на повторението е сведен до минимум.

Кой е стимулът, който ви кара да се занимавате с този вид проблематика?

Надеждата да се изгради обща европейска култура, която да осигури успешни методи за работа в предотвратяването на насилието, както и специфични програми за възпитание към осъзнаване и отговорност от страна на извършителите на насилие, а не да стоят с години в затвора, без да осъзнаят какво са направили. Ето това би било важна крачка към разрешаването на проблема.