Наистина ли от Перу остана само една бяла страница след кражбата на камерата? (Виждаме я и във фотожурнала.) Дотолкова ли лишава от спомени правенето на фотография?

От Перу ми остана един-единствен кадър, заснет с телефон, на бутилка перуанска лимонада върху маса в крайпътен ресторант, който винаги показвам за шега, когато разказвам за пътуването си там. Всички други изчезнаха заедно с камерата ми, задигнаха я в един автобус. Имах чувството, че цялото пътуване е било напразно, и след като се върнах, дори наех детективска агенция от Панама, за да издири загубените мемори карти. Успяха да намерят къде е продадена камерата ми, но след това следите се изгубиха. Спомените ми от Перу са наистина доста бледи, но научих урока си и вече пътувам по-осъзнато, като си оставям време да преживявам местата и събитията през собствените си очи, а не само през визьора.

След толкова разказани истории от планетата Земя, разбра ли каква е тя?

Разбрах, че Земята е една безкрайно интересна планета и „спасение дебне отвсякъде“. Разбрах, че хората по света много повече си приличат, отколкото се различават, че понякога най-интересните истории и кадри са зад ъгъла, а не на 10 000 км. Осъзнах, че сме на тази земя отскоро и съвсем за малко и сме микроскопична част от един гигантски древен организъм, който със или без нас ще просъществува, и е глупаво да си предаваме излишна важност.

И все пак ще продължаваш да снимаш, нали? Накъде ще е следващото пътуване?

Не мисля да спра да снимам напълно, но фокусът ми в бъдеще няма да е изцяло във фотографията, както беше през последните години. Смятам, че човек трябва да се преоткрива и да започва нещо ново през определен период от време. Бързо ми омръзват повторяемите действия, пък било то и креативни, и искам да преследвам нови идеи. Мечтая да се занимавам с керамика, земно изкуство и арт инсталации. Може би във времето на AI най-ценно отново ще бъде това, което можем да създадем изцяло със собствените си ръце.

dimitarkaranikolov.com instagram.com/karanikolov