Димитър Караниколов: Моето доказателство, че съм живял

Така суперуспешният разказвач с камера определя фотожурнала „Истории от планетата Земя“

Теодора Николова 01 December 2023

Камбоджа. „Получих не един, а трима монаси, които ме заведоха в невероятен скрит храм, забранен за външни хора, който иначе никога нямаше да видя. Това определено бяха най-смислено похарчените 50 долара (дарение, направено за манастира - бел. ред.) по време на целия ми престой в страната.“

Снимка: личен архив

 

Туристическата експлозия… Как ще живеем с това? Как ще чуваме историите на планетата Земя? Как ще ги чува поколението на Ян?

Мисля, че в съвсем скоро време всички ще успеят да отидат навсякъде и да си направят селфи с всички забележителности по света – тогава инстаграмите на всички ни ще изглеждат абсолютно еднакво и целият този глупав парад ще се обезсмисли напълно. А от антропологична гледна точка селфито е просто едно доказателство, че съществуваме. Връзките – също, човек има нужда от свидетел на живота си и когато го няма до себе си, го търси в социалните мрежи. Надявам се хората в бъдеще да прекарват повече време истински заедно, отколкото свързани посредством устройства. Тогава може би ще пътуваме по-истински – навътре!

Помниш ли емоциите по време на правене на фотографиите, като ги гледаш сега във фотожурнала?

Разбира се, че ги помня. Актът на фотографиране е дълбоко интимно изживяване и приключва в момента, в който фотографът натисне спусъка на камерата. Всички последващи действия – селектиране на кадри, ретуширане, публикуване, представяне – са вторични и честно казано, малко досадни.

Зад всеки кадър в този албум има поне още 1000 от същото място, сглобени заедно, те конструират в съзнанието ми един документален филм за собствения ми живот. Този албум е моето доказателство, че съм живял някога, и се радвам, че мога да го споделя с повече хора.

Кога си по-щастлив – когато тръгваш или когато се връщаш?

Както се казва: „Най-хубавата част от едно пътуване е завръщането“. Винаги се вълнувам много, когато отивам на ново място – колкото по-непознато, толкова по-добре, но много често точно когато съм най-далече, осъзнавам колко хубави неща имам у дома, които преди не съм оценявал. Мисля, че живеем във време, в което много от хората пътуват, защото не харесват работата и живота си и просто искат да бъдат някъде другаде, дори и за кратко. Това също е стратегия, но когато подтикът за пътуване е малко по-дълбок от „просто да не съм там, където съм по-принцип“, тогава и завръщането е по-сладко.

Как решаваш закъде да е следващото пътуване?

Понякога е планирано и целенасочено. Например, много искахме да видим невероятната La Muralla Roja и специално заради това отидохме в тази част на Испания – заради една-единствена сграда! Престоят ни на това сюрреалистично място абсолютно осмисли цялото ни пътуване.

А поняка е чиста случайност. Спомням си как, качвайки се от Мале с еднопосочен билет на полета за Сингапур, се оказа, че без изходящ билет от Сингапур няма да ни пуснат в страната. Оставаха точно 10 минути до бординга. На най-близкото гише до нас имаше свободен полет до Манила и така се озовахме във Филипините, където прекарахме 3 страхотни седмици.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР