Западна Турция, между Чанаккале и Айвалък, е земя, в която ще ви покажат лицата си Древна Троя, Гърция, Средиземноморието, Ориентът.

Красиво е, вкусно е, богато на цветове. По тези ширини се отглеждат 75% от маслините в страната, която е на четвърто място по производство на зехтин в света, при това висококачествен и често органичен. Ето няколко идеи какво си заслужава да видите там, а снимки от пътуването ни може да видите в галерията.

Адатепе

Селцето Адатепе е много живописно. На западните склонове на планината Ида, с изглед към Егейско море и остров Лесбос, старите му каменни къщи са заобиколени от маслинова гора. Тук според легендите Парис, синът на Приам от епоса на Омир „Илиада“, се наслаждавал на пастирския си живот, преди да бъде поканен за съдия в състезанието за красота между Атина, Хера и Афродита.

А над селото, покрай кипарисите на гробището и нагоре, пътека води към Олтара на Зевс – хълма, от който той наблюдавал Троянската война.

Гледката е прекрасна и въздействаща на фона на коктейла от аромати от хиляди билки и диви цветя, които довява мекият вятър от Егейско море в началото на лятото.

Твърдят, че тук се произвежда най-ароматният зехтин на бреговете на Егейско море. По стара занаятчийска технология маслините се берат ръчно, неузрели, мелят се в мелница, за да отделят първите си златни капки зехтин. Той се нарича sızma на турски. Сравняват го с божествен еликсир. После маслиновата каша се цеди върху рогозки с хидравлична преса и се декантира, съхранява в резервоари и се филтрира през естествени памучни влакна преди бутилиране.

Всичко това ни разказват в

музея на зехтина Adatepe,

първият подобен музей в Турция, се оказва. Над вратата му има рисунка на прочута гръцка красавица – Рефика, живяла в селото в края на 9. и началото на 20. век, когато гърци и турци все още съжителствали в мир по тези земи. Обичали я всички не само заради красотата ѝ, а и заради грацията ѝ, веселото ѝ сърце, прекрасните ѝ танци и песни по време на празници и при събирането на маслиновата реколта.

Когато се наложило да напусне Адатепе по време на Първата световна война заради настроенията към гръцкото население, младите мъже в селото съчинили балада за нея, която все още се пее по време на празници. Лицето на Рафика краси всички продукти в магазина на музея – млека за тяло и сапуни, морска сол, зехтин, оцети, кърпи за кухня.

А самият музей е построен в изоставена стара фабрика за сапун. Има изложени инструменти за резитба и бране на маслини, кошници, каменни мелници за смилане, преси, глинени съдове за съхранение на зехтин, амфори от потънали кораби от ранната търговия в Средиземно море. Съхранена е и огромна пещ с калъпи за правене на сапун, ножове и печати за ръчно изработени сапуни от чист зехтин. Карти и снимки показват историята на разпространението на маслините от Близкия изток до Европа.

Judas tree - Дървото на Юда

Впечатлява ни около Босфора. Расте на много места и в Истанбул. Много е красиво, ниско, с пурпурни цветове. Според легенди това е дървото, на което се е обесил Юда, след като предал Христос, и белите цветове станали пурпурни. Нюансите им напомнят дрехите на византийските владетели и са в цвят, който се приемал за знак за богатство и власт, защото бил най-трудният за естествено производство.

Според друга теория името на дървото вероятно е производно от френското му име Arbre de Judée, което означава дърво на Юдея, отнасящо се до хълмистите райони на тази страна, където дървото е било често срещано.

До Босджаада стигаме с ферибот от Троя

Той е малък остров близо до устието на Дарданелите. Според „Илиада“ тук ахейците са оставили корабите с Троянския кон. Заливът приютява плавателни съдове от силните студени северни ветрове от Черно море, наричани „етесиански“, които се появяват неочаквано и могат да се разразят в буря. Босджаада означава „сивкав“.