В същото време е много цветен и красив. Има замък – един от най-големите в Егейско море, съществуващ поне от времето на Византия, вятърна мелница, красиви плажове, най-популярен от които е Аязма заради красивия си мек пясък.

Водата в морето е много студена и през лятото, защото в нея извират сладководни извори. Босджаада е много приятен за разходка с яхтеното си пристанище, старите каменни къщи и калдъръмени улички и приятните таверни, кафенета, оцветени в различни цветове с дървени маси и столове.

Въпреки че през 70-те значителна част от гръцкото население на острова е принудено да емигрира, гръцкото влияние и средиземноморската естетика се усещат.

В таверните на острова си заслужава да опитате рибата и морските дарове, диповете тип мезета и виното, чието производство по тези земи датира отпреди 3000 години.

Ние обядваме в ресторант Ada’m, което означава „моят остров“ – от „аda“ на турски – „остров“. На съседната до нашата маса сяда много известен турски комедиен артист – Ага Демирер, и на улицата моментално настъпва оживление.

Остров Джунда

е известен с лудите хора, котките и красивите залези.

Казват, че има доста странници тук. Така и не ги видяхме. Котките наистина са навсякъде – по улиците, в заведенията, до стола ви, където и да седнете, често и в скута ви, при това съвсем неочаквано. А залезите са величествени!

Джунда е най-големият от 22-та острова на областта Айвалък. Наричат го и Алибей на името на турски подполковник. Свързан е със сушата с мост, направен през 60-те години на 20. век. Има атрактивно рибарско пристанище с цветни лодки. И механи, рибни ресторанти, кафенета, каменна чайна – Taş Kahve, Дяволска чайна – Şeytanın Kahvesi, където неочаквано може да се окаже, че гидът ви гледа на кафе.