Златистозелено вино потича в чашата на Орлин Павлов - Совиньон блан F2F. Орлин я разклаща, завърта я, помирисва, отпива и прекрасният му нисък тембър се гмурва в още по-дълбоко и доволно: „Ммм!“ Очите му стават по-сини заради сакото му в същия цвят и на фона на плюшените столове в тъмен аквамарин, на които седим.
Вечеряме във VIP залата на елегантния ресторант Ador в петзвездния хотел InterContinental Sofia на площад „Народно събрание“. Над нас се спускат сребристи лампи, подобни на чадъри от брилянти.
„Обичам сладки вина. Много ми допада – отбелязва Орлин. И докато сервитьорът налива и в моята чаша, добавя - Наздраве! На добър час за хубаво лято!“
Отпивам. Свежият плодов аромат на маракуя, киви, зелени билки и лайм се разлива в удоволствие в гърлото ми. Вкусът на отгледания в Тракия Совиньон блан е силен, осезаемо сочен, хармоничен и дълготраен. Запазва се и на финала.
Дори името на виното F2F или Face To Face отива на нашия разговор – лице в лице. Препоръчват ни го като подходящо за салатата със запечена риба тон в стил Ница, която си избра Орлин за начало, и опушения тартар от жълтоперест тон, който предпочетох аз. Прекрасно се съчетава и с патешкото филе на тиган и пошираната сьомга в шафранов бульон, които предстои да опитаме след това.
on the road again
Той ми разказва за предстоящото си турне. Чувства се прекрасно отново да е на големите сцени с голяма банда. С някои от музикантите работи повече от 20 години и държи да кажем имената им. Аранжиментът на песните ще е на Милен Кукошаров. На сцената предстои да видим Кристиян Желев – на барабаните, Мирослав Иванов – на соло китара, Евден Димитров – на баса, Емилио Мархолев – на тромпет, и Владислав Мичев – на тромбон. Преди концертите Орлин ще се среща с учениците, записали най-впечатляващи видеа с любими свои стихотворения на български поети в отговор на предизвикателството, което им отправи в социалните мрежи.
„Има толкова артистични деца – разказва, – все едно са учили в актьорски школи. Получихме много готини видеа. Ще ги излъчваме на концертите и в новия сезон на шоуто „Събота вечер с БНТ“. А на децата ще дадем и покани, за да дойдат заедно с родителите си.“
В този момент внасят чиния под похлупак. Пълнят я с пара.
Това е дим от уиски „Джак Даниелс“ – обяснява сервитьорът. И отваря похлупака пред мен. Притварям очи. Усещам уханието на пушек, на дърва, на камина, на уют. Този път моят глас се спуска в удоволствието на възклицанието „Ммм“.
Ухае на запален огън през зимата. Усещаш ли? – казвам.
Да – потвърждава Орлин. – И си представям как съм си на село сега и сме запалили камината.
Имаш ли село?
Да, имам наследствена къща, строена през 1878 г. от прапрадядо ми, на 39 км от София в село Гайтанево, в община Горна Малина. Баба ми Иванка последно живееше там, но почина преди година и половина, милата, на 94. Когато бях дете, ходех всяко лято. Иначе живеехме на ул. „Гогол“, до Орлов мост. И си спомням как по „Иван Асен“ минаваше трамвай и си играехме да слагаме по пет стотинки на линията, за да ги смачка. Не повече, защото за 10 ст. можеше да си купиш едно родопче (шоколадов десерт). С един лев изяждах 10. Ха-ха-ха!
Десет?!
Изяждал съм и 20.
Дебеличко дете ли беше?
Слава богу не! Нямах проблеми с килограмите и все още нямам.
Защото много спортуваш. Ходиш на бокс, на фитнес.
Това беше преди, в периода 2017–2019 г. По време на пандемията всички се отпуснахме физически и минахме на друго темпо. Сега не спортувам достатъчно и нямам толкова добър тонус. Може би се храня по-добре. Опитвам да е здравословно и да правя фастинг – дълги периоди без храна. Прави ми впечатление, че организмът много бързо успява да се събере и да започне да гори мазнините.
Имаш ли детски спомени, свързани с храна?
Всичките са ми такива. Спомням си как играем на улицата, няма коли и ни викат да се приберем за обяд със сигнал, изсвирен с уста. Помня сигналите на почти всички семейства. И на обяд, и на вечеря цялото семейство се събирахме около масата. Най-вкусните ми спомени са за печено пиле с картофи и макарони със захар. Готвеха майка ми и баба ми, но повече баба ми, защото нашите работеха в Операта в Пловдив и пътуваха непрекъснато. А аз прекарвах много време с баба. Тя готвеше прекрасно.
Любимият ми десерт беше домашен течен шоколад. Най-вероятно са го правели в домовете на цяла България. Рецептата беше записана в тефтер. Баба ми и майка ми го забъркваха със сухо мляко, захар, вода и какао на определена температура. Накрая го изливаха в купички и го слагаха в хладилника да хване хубава коричка. Със сестра ми се биехме кой да го изяде.
Никога не сме си купували баници, защото баба ми правеше. Вместо това си купувахме шоколад „Кума Лиса“, суха паста „Балкан“. Имахме и шкаф с кутия шоколадови бонбони „Амфора“ или „Таралежки“, като във всеки дом. Любимо ми беше да отида при баба ми, да отворя шкафа със скърцане и да си взема бонбон. Междувременно се чуваше гласът ѝ: „Орльо, не пипай бонбоните“! Любимо ми беше и когато дядо ми ми даваше левче или два, за да си купя нещо.
А колко мазета сме изчистили като деца! Събирахме всичките хартии, връщахме ги на вторични суровини и изкарвахме пари.
Вярно ли е, че по време на ковид си направил родословно дърво на рода си?
Да. Успях да проуча всичките родове и съм записал около 370 души в цяла България. Много ми помогна същата баба, която ти споменах. От страна на дядо ми се оказа, че имаме наполовина готово родословно дърво. Мисля сега да пътувам до Добрич, за да намеря живите ни роднини и да допълня, каквото не знам. Имаме роднини във Варна, в Тръстеник, Плевенско, в цяла България. Най-отдавнашният прадядо, за когото намерих информация, е роден през 1780 г.
