Научи ли нещо за себе си, изследвайки рода си?

Смятам за важно да знаем откъде идваме, какви са били хората преди насhttps://eva.bg/article/44819-Orlin-Pavlov-litse-v-litse, какви професии са имали. Като направиш статистика, виждаш, че някои неща се повтарят, например болести, генна обремененост. И разбираш за какво трябва да внимаваш и да си дадеш шанс да го предотвратиш.

За рождения си ден си получил подарък – ретро фотоапарат.

Да, от Диди (жената на Орлин). Много готин „Никон“, от около 2000 г. Не е толкова ретро, но е на лента, а на мен това ми е интересно – да търсиш кадър, да снимаш. На автоматичен режим съм все още, но започвам да се уча да регулирам светлина, скорост, дистанция. И ми харесва очакването да видя какво съм заснел.

Иначе имам различни фотоапарати вкъщи, дори един, купен през 1927 г. от моя прадядо Георги в Париж, когато е следвал в Сорбоната.

Какво ти харесва да снимаш?

Портрети на хора. В момента снимам семейството си. Освен това пазя и всичките си черно-бели детски снимки, после цветните от училище. Имам много смешни с братовчед ми и със сестра ми – с едни разкривени лица сме. Сестра ми е по-голяма с три години и е съдия във Върховния административен съд. Тя наследи професията на прадядо ни Георги.

Как изглежда животът ти сега?

Балансиран. Хубаво е, спокойно. Понякога имам нужда от повече екшън. Обичам да живея по-динамично. Обичам да пътувам. Не обичам да се застоявам на едно място, но като се прибереш вкъщи, е готино. Сутрин понякога правя закуска, ако Бети се събуди и каже, че е гладна, докато майка ѝ спи. Докато си хапва мюсли, започва да гледа към моите яйца. В крайна сметка, аз дояждам всичко. Много обичам и нейния кускус с масло и сирене. Глезим се и с палачинки. Тя много ги обича с шипков мармалад.

А вечер я взимаме от детска градина, водя я при майка ми и баща ми, за да ги види, да ги позабавлява, да им изтанцува един танц, да им каже смешка, да ѝ се порадват. И я прибирам вкъщи, където играе с всичко, което хване. Опитваме се да я забавляваме, за да може да изхаби тази енергия. И като заспи, често с Диди имаме неща, свързани с работите ни, за довършване.

Дали проявява някакви таланти Елизабет?

Обича да пее и танцува, но какво ще стане, ще видим във времето. Във всички случаи ѝ харесва да прави нещата по нейния начин, а не по начин, по който някой иска от нея.

Как се чувстваш в ролята на водещ на „Събота вечер с БНТ“?

Добре. Предложиха ми. Дадох си сметка, че имам опит от предаване в друга телевизия (PRO.BG) през 2010 г., и се съгласих. Екипът е много симпатичен, гостите са интересни и има динамика. Понякога е предизвикателство, когато снимаш по три предавания на ден и имаш по трима гости на предаване. Смяната на хората, различните им професии, необходимостта от различен подход. Не е лесна тази професия. Не всеки е много открит. Трябва да внимаваш да не го засегнеш, но пък да поговорите за нещо лично, да каже нещо, което никога не е казвал.

Тоест сегашната ти работа те учи на партньорство? А как изработихте партньорството в семейството ти?

Правим го лека-полека. Когато сте двама, се нагаждате с времето. Например аз винаги много бързам да се втурвам, да прескачам. И в един момент се питам защо бързам толкова. Трябва малко да спра, да поема въздух, да мина през момента, да остане в мен. Диди просто има нейното темпо. И то е нормално. И е интересно да постигнем хармония.

В интервю един британски актьор казва, че мъжът се познава по гнева, по джоба и по пиянството. Ти какъв си, когато се ядосваш, когато си пил и в отношението си към парите?

По принцип не пия, но ако се случи, съм весел. Парите не ги мисля. Знам, че когато изработя нещо, те ще дойдат. Не че не умея да ги предвиждам и да си правя бюджет, но не се фиксирам какви пари ще изкарам днес. Такъв стрес ми се струва безумен.

За гнева въобще и не ми отговори.

(Усмихва се.)

Как обичаш да прекарваш уикенда?

Обичам да стана много рано и докато всички спят, да изляза с колелото или скутера някъде из София. Сега много искам да си взема електрическа кола, защото върши много добра работа за града, не плащаш зони. Можеш да я караш навсякъде. Дадоха ми такава тестова кола – рено зои за една седмица. И не можех да повярвам - прибирам се, включвам я в контакта в гаража и на сутринта е заредена. Няма бензин, няма масло. Паркираш, където си искаш. В момента съм напът да си купя такъв автомобил. И естествено, любимо ми е да отидем някъде извън София, да се събудим в малко градче или селце в България, да сме на въздух и Бети да си играе, да се радва, да е щастлива… Какво повече му трябва на човек!

Има ли нещо, което да ти се струва невъзможно?

Невъзможно е да се променим. Такива сме, каквито сме. Човек може да се облече по различен начин, да си оформи брадата, но това не го прави различен.

Сьомгата в шафранов сос в ресторант Ador е вдъхновена от френската кухня.

Филето се готви на ниска температура, което съхранява полезните му елементи, след което се потапя във фантастичен сос в стил à la nage, или „плуващо в басейна“. Тоест сервира се в марината от богат бульон с вино, зеленчуци и подправки, с които обикновено се пошират морски дарове или риба.
Богатият бульон е надграден от главния готвач с първокачествен кашмирен шафран от Индия. Ястието е завършено с комбинация от зеленчуци, които допълват вкуса и визията му съвършено.
Единственото, което може да направи това ястие още по-завършено изживяване, е перфектно подбрано към него вино.
Кухнята в ресторанта е авторска интерпретация на най-добрите класически рецепти от местната и европейска кулинария, приготвени чрез най-модерните кулинарни методи и поднесени с впечатляваща визия.