Завръщайки се обратно в Лондон, Люсиен отново се влюбва – този път, за разнообразие, в жена. Лорна Гармен е на 32 години, с 11 години по-голяма от него и е омъжена за издателя Ърнест Уишарт. Известна е в бохемските среди в Лондон с екстравагантния си стил на обличане, аромата на Chanel №5, който винаги предвещава появата ѝ, както и със странните си навици да язди любимия си кон през нощта из Лондон, да кара сама шоколадовото си „Бентли“ с най-високата възможна скорост, както и да плува гола в опасни реки или при 10-метрови вълни в морето. Освен всичко друго се носели легенди как прелъстила бъдещия си съпруг, когато била едва на 14, а на 16 вече била негова законна съпруга. В тази Лорна Гармен-Уишарт се влюбва Люсиен Фройд и нея рисува в един от пър-
вите си женски портрети – „Жена с лале“.

Тя е негова любовница и муза в продължение на няколко години, но и двамата са наясно, че връзката им няма бъдеще. Съвсем младият тогава художник трудно се примирява с тази „невъзможност“ и отмъщава на Лорна, като се жени за нейната племенница Кити, с 4 години по-малка от него. Бракът им е бурен и нестабилен, тъй като Кити не е Лорна, не обича опасностите, ревнива е и иска да има „нормален домашен живот“. Последното е нещото, което ще отвращава най-много Фройд до края на дните му. Той не понася еснафски понятия от типа на „нормален домашен живот“. По-късно ще каже на Кейт Мос – на една дълга вечеря, на която уговарят процеса около създаването на портрета – че първото, което е видял в нея, е именно бунтарството срещу всичко и всички и презрението към всичко „домашно“. Харесвал дивачки, не буржоазни момиченца.  

От петгодишния брак на Кити и Фройд се родили двете им дъщери – Ана и Анабел, а през 1952 г. двамата скоропостижно се развели, защото Кити не могла да понесе новата връзка на мъжа си (и кой би могъл да я вини) с лейди Керълайн Блекууд. Наследничка на богатството на фамилията Гинес по майчина линия и на аристократична титла по бащина, лейди Керълайн била писателка, ексцентричка и безнадеждна алкохоличка. С Люсиен си паснали съвършено и той без колебание се оженил за нея, за да се разведе отново пет години по-късно. Това е последният му брак. В живота му има още много жени, според някои по-пунктуални негови биографи – поне 500, от които имал 40 деца като само 14 от тях са признати от него. В интервю художникът казва, че не обича малките деца заради тяхната зависимост и уязвимост. Фройд никога не се е опитвал да скрие чудовищния си егоцентризъм.

През 1944 г. той прави първата си изложба в лондонската галерия Lefevre. Мненията на критиците са разделени – някои го определят като „новия Рембо в изобразителното изкуство“, други смятат, че звездата му бързо ще залезе. Фройд, който винаги е бил изключително затворен и интровертен – и като човек, и като творец, след първата си изложба се затваря още повече и през следващите десет години единствената публика на неговите тревожни, мрачни картини са семейството и най-близките му приятели. Един от тези приятели се превръща в негова сянка – Франсис Бейкън.

Двамата се запознават около първата изложба на Фройд. Техен общ приятел му казва: „Познавам един тип, напълно неизвестен, който ще хареса нещата ти. През деня рисува, нощем – развратничи“. Това, разбира се, е Бейкън. Още в първия миг, в който се виждат, Фройд и Бейкън се влюбват един в друг, намразват се, започват да се конкурират, да се ревнуват, да се възхищават един от друг и да се критикуват до кръв („Кого другиго да разкъсам на парчета, ако не приятелите си?“, обичал да се шегува Бейкън). Срещат се почти всеки ден в следващия четвърт век и се отдават на бохемски, разгулен живот с много алкохол, много секс и с много, много хазарт. Бейкън е страстен, болен комарджия и заразява Фройд с този вирус веднага, само с поглед.  

Една вечер Люсиен успява да загуби всичко, което притежава. За да покаже, че го подкрепя в мъката му, Бейкън поръчва шампанско в изобилие. Двамата задлъжняват страшно – с повече от половин милион паунда – към прочутите гангстери, братята близнаци Рони и Реджи Крей, които контролират ъндърграунд средите в Лондон след войната (за тях е и филмът „Легенда“ от 2015 г. с Том Харди в ролята и на двамата братя). Крият се дълго време, тъй като не могат да платят дълга си. Неизвестно как Рони и Реджи не ги пребиват, въпреки че така и не успяват да си приберат парите. Според слухове художниците са се изплатили с картини, явно някой е подсказал на братята, че този тип плащане не е толкова лошо, особено в перспектива.