Портретът

Първоначално Фройд дори не се замислил над идеята за портрет на Мос. Бил известен с това, че не рисува звезди и знаменитости, още по-малко пък топмодели. Все пак като художник той се вълнувал много повече от несъвършенствата, отколкото от съвършенствата на плътта. Освен това според него известните хора били „вроговени“ – толкова много били гледани, наблюдавани и обсъждани, че сякаш били покрити с друга кожа, защитна. Дори когато преди години му предложили да нарисува принцеса Даяна, той отказал с мотива, че не може да преодолее този неин „блясък на блясъка“, който изцяло противоречал на неговия интимен и реалистичен подход.

Мос и Фройд се срещат за първи път на парти, на което ги запознава Бела Фройд. Дори танцуват заедно и художникът веднага променя решението си за портрета ѝ. Привлечен е мигновено от смелостта и непредвидимостта ѝ, от свирепото ѝ чувство за хумор, както и от това, че очевидно обича опасностите и често сама ги предизвиква. По някакъв начин Кейт му напомняла за неговата първа любов – лейди Лорна Уишарт. После той поканил супермодела на дълга вечеря в ресторант Locanda Locatelli в Мейфеър, където обсъдили всички подробности по създаването на портрета. На тази вечеря Фройд научил всичко за Кейт Мос – за кариерата ѝ, за връзката ѝ с Джони Деп, за скандалите, наркотиците… И вече наистина се влюбил в нея, в отвращението ѝ от конформизма и непоносимостта ѝ към домашния живот. Той винаги е обичал бунтарите, неопитомените души.

Така започва тяхната деветмесечна одисея, в която всеки ден се повтаря едно и също – Кейт идва в ателието – с 5 или с 15 минути закъснение, съблича се с невъобразимо спокойствие и естественост, ляга на леглото и Фройд започва да я рисува. Бременността все още не ѝ личи, но фактът, че тя е бременна, внася допълнително вълнение в процеса. После вечерят заедно, понякога се разхождат, понякога си вдигат скандали, понякога пушат или си разказват невъобразимо брутални вицове, но винаги се забавляват ужасно. Фройд признава, че Кейт Мос е единствената жена, от която е получил интимна близост без никакъв секс.

Спекулациите, които плъзват най-вече след смъртта на художника през 2011 г., че връзката им е била нещо повече от това, което е (те никога не употребяват израза „приятелство“), се позовават основно на тяхна обща снимка, на която двамата лежат, плътно прегърнати, в леглото на Фройд. Снимката обаче си има обяснение, макар и доста странно – виновна била една зебра.

През 2009 г. 86-годишният Люсиен Фройд претър-пява инцидент по време на снимки на документален филм за него. За една от сцените художникът на филма наел истинска зебра. Фройд трябвало да я погали по муцуната, но животното се изплашило и побягнало, повличайки художника със себе си, тъй като той все още го държал за юздите. Веднага го откарват в болница, където му правят скенер и става ясно, че, за щастие, има само мускулно разтежение на единия крак и трябва просто да си почива на легло известно време. Кейт Мос идва в дома му да го види, а асистентът на Фройд им прави тази снимка в леглото, която, естествено, всички тълкуват така, както им е по-интересно.

В крайна сметка наистина нито художникът, нито моделът харесват завършения портрет. Откровено го намират за ужасен. Въпреки това и двамата са убедени, че той ще остане във времето – просто защото е попил енергията на техните взаимоотношения, на деветте месеца, прекарани от двете страни на платното. Безценното в този портрет е не видимото, а това, което никой от двамата никога не се осмелил да изрече на глас (а те не били от страхливите) – че са пътешественици във времето, които съдбата е решила да срещне само за миг и в този миг да изживеят трагичната красота на своето разминаване. И двамата знаят, че в този миг има повече живот, повече смърт и повече секс, отколкото могат да понесат, и затова разбират, приемат и изживяват всичко безмълвно, с благодарност и с любов – така е трябвало да стане.

Портретът всъщност е нищо. Съществува една друга рисунка, за която дълго време никой не подозира. Тази рисунка се намира върху тялото на Кейт – в долната част на гърба ѝ – и представлява татуировка, на която са изобразени две лястовици. Според самия Фройд той ѝ е направил татуировката собственоръчно, на задната седалка на такси по време на едно ужасяващо задръстване. Вече ѝ бил разказал, че по време на войната, докато служил на кораба, изрисувал няколко татуировки на моряците. Предложил и на нея, тя се съгласила, но все го отлагали. Фройд обаче носил в себе си всичко необходимо и докато чакали в глупавото задръстване, изведнъж и двамата казали: „Сега!“ „Какво искаш да ти нарисувам?“ – попитал той. „Птици“ – отговорила Мос.

И старият Люсиен Фройд за първи път в живота си надмогнал егоцентризма си и вместо да нарисува двата си любими ястреба – което му хрумнало веднага, – изобразил две красиви лястовици. Нарисувал ги от двете страни на гръбнака ѝ. Защото знаел, че е невъзможно да се срещнат.