През целия си живот Фройд рисува непрекъснато. През деня и през нощта. Рисува жените си, себе си (много, много пъти), приятелите си, животните си – любимата си кучка Плутон (кръстил я нарочно с името на бога на отвъдния живот), конете си, двата си ястреба. Обожава тези ястреби.

Били му подарък от приятел ловец, сдобил се с тях неизвестно как. „Да докоснеш диви птици – това е прекрасно усещане!“ – казва художникът. За да им набавя храна, разменил една своя  картина за пистолет, с който убивал плъхове и пускал ястребите си да се нахранят. Един ден решил, че е абсурдно да отглежда ястреби, все едно са канарчета или папагали, и ги пуснал в дивата природа. Полетът им нагоре, към свободното небе, е едно от най-красивите неща, които бил виждал в живота си.

Обичал да рисува голи тела. Дори нарисувал някои от дъщерите си голи. Веднъж пък портретирал един от синовете си, Али, докато момчето било дрогирано. Бил известен и с леко садистичното си отношение към моделите (нещо, което той отрича, но те – не) – обичал да ги заставя да му позират в положения на тялото, които били крайно неудобни или дори болезнени за тях. По собствените му думи понякога мислел повече като биолог, отколкото като художник – вълнувал го самият начин, по който са направени човешките тела.

През 1995 г. чрез един от своите модели – дизайнер и артист, Люсиен се запознава със Сю Тили – 30 и няколко годишна, преливаща от плът, нощна птица, която през деня била социална работничка, а през нощта – истинско парти момиче, успяло да се сприятели с някои от най-предизвикателните и артистични личности в Лондон от 90-те. Люсиен и Сю се срещат за първи път на вечеря в ресторант. Той не откъсвал поглед от нея и в крайна сметка ѝ предложил да му позира.

До този момент Сю Тили не била позирала гола и това в началото се оказало проблем за нея, който трудно преодоляла. Постепенно обаче го приела като роля. Люсиен винаги ѝ приготвял сам нещо вкусно за ядене или я извеждал на ресторант в почивките между сесиите. Докато я рисувал, бърборели през цялото време и той непрекъснато я разсмивал. „Можеше да бъде мил, но и ужасен, щедър, но и зъл, забавен, но и сприхав… Можеше да бъде дете, но също и старец. Най-важното е, че той просто много обичаше да работи“ – казва Сю за художника.

Люсиен Фройд рисува 4 портрета на Сю Тили. През 2008 г. един от тях – „Спящата социална работничка“ (Benefits Supervisor Sleeping) – е продаден на търг от аукционната къща „Кристис“ на рекордната за жив художник цена от 33.6 милиона долара. От „Кристис“ определят картината, откупена от Роман Абрамович, като шедьовър и обявяват Фройд  за „един от най-великите художници на човешкото тяло в историята, заедно с Рембранд и Рубенс“.

Шест години преди тази сензационна продажба обаче Люсиен изживява най-големия  си провал – невъзможността да нарисува така, както иска, голата Кейт Мос. Провал, който му донесъл  най-пъклено, дори извратено удоволствие – понеже Фройд можел да бъде зъл не само към другите, но и към себе си.