С какво те промени участието ти в сериала „Вина“?

Има много хора, които съвсем безкористно помогнаха на целия този проект. Златни хора. Страстта към хубавото вино и хубавата храна аз я нямах, тя се зароди именно заради тях. Те разказват като приказка за тези неща, така че да ги разбереш и да ги осъзнаеш като удоволствие, което можеш да си доставиш не толкова от чревоугодническа гледна точка, колкото от благодарност, че си на тази земя и че можеш да консумираш нейните плодове. Хора като Вили Гълъбова, тя е написала „Виното е за всички“, изключително увлекателен разказвач, международно оценена личност, Емо Коралов, групата на DiVino, семейство Зикатанови – Никола, Любка и дъщеря им Милица, собствениците на вила „Мелник“. Невероятни хора. Сладки хора, ама сладки. Смислени, готини. Районът около Сандански и Мелник е с най-чистия въздух на територията на страната. Само да отидеш там и да си обърнеш взора накъдето и да е, оставаш с впечатлението, че си някъде из Италия. Тази природа, красота, чист въздух, те влияят на настроението и общуването. Там хората говорят спокойно, добронамерено. И аз съм си казала, че искам да живея някъде из този район.

Май не си градско момиче…

По-скоро не. Обожавам планини. Тук в столицата ми е захлупено. Веднъж усетила се напълно комфортно и спокойно, не може да ми излезе от главата онова място. Който не е ходил там, задължително да отиде в околностите на Мелник и Сандански, абсолютното удоволствие.    

Има ли нещо, за което не си говорят сестрите Телбис?

За всичко си говорим, и трите имаме идиотско чувство за хумор и всичко е през него. Имам пълното доверие в Мария и Боряна. А ако ситуацията е по-комплицирана, защото някоя от нас е затормозена, тя трае не повече от пет минути, оттам насетне почват бъзици и това помага да прескочиш трапчето. Не че се виждаме всеки ден, но имаме трите една група във вайбър, кръстили сме я „Познавам сестра ти“, защото и трите сме чували това изречение неведнъж и все питаме: „Коя от двете?“. Там дори и някоя тъпня да напише някоя от нас, веднага разбираш накъде вървят нещата.

Вивиън Уестууд  казва, че любовта трябва да се случва леко и не бива да се бориш за нея. Съгласна ли си? Ти борила ли си се за любовта?

Борила съм се, да. Има защо пък и да се стараем повече или напъваме понякога. Има мъгливи периоди в живота, всичко те затиска, нищо не се получава. В такива периоди трябва да има и лек бунт или напън. Важно е да се измъкваш от тях, за да си полезен на човека до теб, на семейството, на приятелите.

Разказвала си, че фамилията Телбис на унгарски се свързва с понятието „човек, който язди добре кон“. Самата ти имаш алергия към коне. Има ли други оксиморони, закодирани в теб?  

Че изобщо съм избрала тази професия, която е свързана с общуването с много хора, а сега, противно на този разговор, в който съм се разговорила много, прекалено дори, аз съм изключително затворена, трудно ми е с непознати, не става веднага.

Защита? Чувство за уязвимост?

Може да съм и недоверчива, знам ли. Съмнявам се в хора и начинания. Отнема ми време, докато тръгна да споделям, да казвам, да правя нещо. Нямам проблем да се изтъпаня пред стотици хора на сцената и след това да си нахлупя качулката и много бързо да се прибера вкъщи и с никой да не си говоря. А професията предполага друг тип отвореност.

Кога за последно се почувства силна и кога слаба?

Пак го свързвам с представление. Веднъж ще мине добре и чувството е много хубаво, друг път ще мине ужасно и не искаш повече да го има в програмата и да практикуваш тази професия, искаш да отидеш някъде, да легнеш, да се завиеш и да не се показваш вече ни-ко-га. И това се случа в едно и също представление. Понякога пък си мислиш, че всичко е точно както трябва, а гледано отдолу (от залата, бел. ред.) е ужас.  

Щом и на този въпрос ми отговори с пример от представление, обсебващо нещо е театърът…

Сега, докато правихме в Сфумато „Дишай“, а ми се е случвало и преди, с класическа драматургия, ходя и чувам неща от пиесата, реплики на непознати, сходни с казаното от героите. И това става само в момента, в който репетираш. После не. Обсебващо е сигурно. Не знам какво е. Как става така, че отиваш да играеш болен, качваш се на сцената и два часа нищо ти няма. Това си е магична работа.