Преди повече от десет години Силвия Куманова напуска света на корпоративния бизнес, в който е работила близо 20 години, пътувайки по цял свят – пет години е живяла в Стокхолм, известно време е била на висока мениджърска позиция в китайска компания. В един момент проблемът бърнаут (професионално прегаряне вследствие на продължителен стрес) трайно се настанява в живота ѝ и го променя из основи.

Силвия тръгва от лекар на лекар и от терапевт на терапевт, за да търси изход от кризата. Не само намира такъв, но и днес самата тя, вече дипломиран психолог, помага на хора с подобни проблеми в основания от самата нея терапевтичен център. И е убедена, че в близко бъдеще все повече компании ще обръщат първостепенно внимание на менталното здраве на своите служители.

Не, пък и няма да е интересен. Първият стрес, който целенасочено си причиняваме, това е ставането от леглото сутрин. Така започва всичко.

Какво точно означава да управляваме стреса?

Да свикнем да наблюдаваме себе си и реакциите на собственото си тяло в дадената обстановка или ситуация. И в момента, в който усетим някаква реакция на организма си, да потърсим подкрепа, при това от специалисти, които не се занимават с ментално болни хора.

Вашият акцент е най-вече управление на стреса в корпоративна среда. Хората, които работят в големи компании, ли са най-податливи на стрес?

Напоследък наблюдавам, че компаниите търсят хора, които не само ще успеят да свършат дадената работа, но и ще паснат на колективната култура. Което означава, че бизнесът и големите корпорации все повече узряват за идеята да предприемат мерки за превенция на бърнаут ефекта. Основният проблем за хората в такива компании е разликата между ценностната система на компанията и на човека. При интервюта за работа все повече се следи да се избягва подобно несъответствие, то е като бомба със закъснител.

Тоест, ако човек не го вземат на работа някъде, това далеч невинаги означава, че работодателите смятат, че той не може да се справи със задачите си.

Точно така. Не бива да обвинява нито работодателите си, нито себе си. Последното особено често се случва с млади хора, т.е. с поколението Z (родените между 1996 и 2009 г., б.р.), които за първи път си търсят работа и когато ги отхвърлят на едно-две интервюта, се чувстват изключително зле. Ние, родителите, възпитахме това поколение в убеденост, че могат и знаят всичко и че за тях няма недостижими неща. И когато в един момент те се отделят от семейството и от защитената образователна среда и се влеят в нормалния човешки живот, могат да се получат много сериозни проблеми.

Между другото, научно е доказано, че поколението Z е с много ниско самочувствие. Точно поради тази тотална позитивност, в която са отгледани, и неминуемия сблъсък с реалността, през който преминават рано или късно. Поколението Z е носител на стопроцентовата промяна. Тези млади хора не са обременени от социалистическо възпитание. Те са първото поколение, родено свободно. Нали знаете от Библията, че Мойсей повел еврейския народ през пустинята в търсенето на Обетованата земя с думите, че нещата ще се оправят тогава, когато последният човек, роден в робство, си отиде.

Хората искат някак механично да се получи този преход от едната система към другата, от комунизъм към демокрация, но това няма как да стане. Поколението Z са много интересни – те носят ценностната система по-скоро на бабите и дядовците си, разбират се изключително добре с тях и в същото време не робуват на стереотипи, не се съобразяват толкова с хората наоколо, пазят си собственото пространство. Поради тази причина изглеждат малко по-студени и с много високо самочувствие. А в действителност не е така.

Вие самата как се насочихте към проблемите на стреса и менталното здраве?

Нали знаете, че личната история е истинският двигател на промяната. Аз имах много успешна кариера в корпоративния бранш – близо 20 години само в IT сферата. В един момент, преди повече от 10 години, онова, което бях постигнала, започна да ми изглежда като някаква въздушна кула. Нямах  енергия за нищо, нищо не ме интересуваше, не виждах смисъл в живота. Това са много тежки и сериозни неща. В продължение на доста време обаче упорито си казвах, че ще се справя сама. Постепенно се оказах в пълна безизходица и реших, че най-вероятно имам някакво сериозно заболяване, тумор в мозъка например. Обиколих всякакви лекари, които в крайна сметка не откриха физическа причина за състоянието ми. Никой не успя да ми помогне.

Затова пък бях засипана с всевъзможни интересни рецепти и съвети от типа на: „я се стегни, нищо ти няма“, „отиди на спорт“, „отиди на йога“. Макар да се вслушах в някои от тях, качеството ми на живот не само не се подобряваше, но и се влошаваше. Качество на живот означава просто да си в състояние да вършиш всички дейности, които ти доставят удоволствие.

И така, след като не успях да намеря помощ, тръгнах да си помагам сама. Започнах да посещавам психолози, но нито те успяха да ме разберат, нито аз тях. Оказа се, че нашите светове са много различни. По принцип психолозите са много спокойни, те ти дават пространство да споделяш, да говориш. А пък ти си в състояние, в което нямаш нито времето, нито търпението да го вземеш това пространство. И започнах да търся спасение извън България.

Така попаднах на една дама, която успя да ми помогне. Оказа се, че в един момент тя самата се е отказала от много успешна кариера и решила да се занимава изключително с управление на стреса и с бърнаут. Благодарение на тази жена успях да намеря отново смисъла на живота си. Тя ми предложи да започна и аз да се занимавам с психология. Ние сме склонни да си дадем здравето, за да спечелим пари, които ни дават материална сигурност, а после в един момент сме принудени да направим обратното – да си дадем всичките спестени пари, за да си върнем здравето. Нещо подобно се случи и с мен.

Какви са хората, които най-често търсят помощ при вас?

Те са много интелигентни, образовани, много работят, много са постигнали. Най-често идват при нас с думите: не мога да спя, или – имам проблеми със стомаха, макар че лекарите ми казаха, че стомахът ми е здрав, така че да пия някакви успокоителни. Също така –  с обмяната на веществата, наддаване или отслабване, със сърдечносъдови проблеми, учестено сърцебиене например. Вече са обиколили доста медицински кабинети, но там не са успели да им помогнат. Доказано е, че 90% от професионалното прегаряне е депресия – депресия, която се причинява от работата. Само че компанията работодател не е виновна. Оказва се, че в огромен процент от случаите всичко започва от интервюто, когато човек си казва: аз ще направя компромис със себе си, за да работя тук и това.

Как точно се случва управлението на стреса – като терапевтична практика имам предвид?

Аз вярвам в колектива и съм убедена, че различните хора, които идват при нас за подкрепа, изискват и разнообразие от хора, които да работят с тях. Не може един-единствен човек да работи с всички. Поради тази причина реших, че е хубаво да събера групи терапевти. Всички ми казваха, че психолозите работят сами. Всеки си има индивидуална практика и се мисли за най-великия. Изключително трудно ми бе да подбера хора, които да могат да работят в колектив. Ние, българите, сме големи индивидуалисти. Хората, които идват при нас, искат да усетят подобрение за много кратък период. Както казваше един познат – аз искам да натисна тубичката, да излезе една магия и на мен да ми мине. Това, разбира се, е невъзможно в пълна степен.