Когато идват и питат колко време ще отнеме терапията, им казвам: не знам. Това е все едно да говорим за фитнес. Мога ли да знам ти ако тръгнеш на фитнес, за колко време ще направиш мускули. Зависи от толкова много неща! Трябва да си мотивиран, трябва да положиш усилия, да отделиш време. Съвременната невронаука ни дава различни възможности. Има подходи, които са разработени да помагат при посттравматично стресово разстройство. Това са нещо като упражнения – движения на очите, да кажем. Този метод, навремето разработен от една американска психоложка за хора, върнали се от войната във Виетнам, е чрез движение на пръста пред очите на пациент да накарат очите му да се движат така, че мозъкът да успее да преработи травматичното събитие, защото мозъкът помни в картини.

В наши дни за това е разработен софтуер. Има и аудиотерапии, които променят честотите в мозъка. Когато пък се комбинират двете неща, се дава възможност на мозъка по-бързо да преработи травматичната ситуация. Това се нарича брейнхакинг – неинвазивни мозъчни симулации. Не е мистика, базирано е на наука.

Вие сте спечелили финансиране от норвежката програма Norway Grants за създаването на продукт, чрез който човек сам, без да ходи в клиника, може да изследва нивата на стреса си. Разкажете ни за това.

Успяхме да мотивираме български учени, които са изследвали стреса дълго време по различни начини, и заедно с тях тази година получихме финансиране за този проект, който се нарича Test My Stress. Създадохме метод, който на базата на т.нар. физиологични маркери може да даде цялостна картина на въздействието на стреса върху човешкия живот.

Какви са тези маркери?

Например как работи сърцето ти, работата на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система – нещо, което се взима като информация от една обикновена електрокардиограма, различни типове хормони, за натрупването на които се взимат проби от косата. Също така – имунологичният фактор. Наши партньори са известна верига лаборатории. Те изследват кръвните проби на доброволците в проекта, за един много съществен маркер, свързан с имунната система и т.нар. хронични възпаления – нещо, което е показателно за много неща, дори и за онкологични заболявания, които все още не са се развили и проявили. Ръководител на научния екип на проекта ни е проф. Юлияна Йорданова, която е посветила 30 години от живота си на изследване на стреса, работила е в най-различни институти в Европа, т.е. учен с европейско признание е. Наши партньори са и София Тех Парк, където се намира единственият в България електроенцефалограф със 128 диода, даващ възможност за дълбокомозъчни изследвания. Може би знаете, че сърцето е единственият орган, който може да работи самостоятелно и независимо от мозъка. Обаче в същото време мозъкът управлява сърцето как да бие и тази връзка сърце–мозък особено ни интересува.

Каква е крайната цел на проекта Test My Stress?

Създаването на продукт, на бизнес услуга. В момента правим „облак“ (става въпрос за т.нар. cloud – виртуално пространство за събиране на информация), наречен „практикъл стрес“, в който хората ще могат да изследват собствения си стрес, да си следят всякакви показатели. По-нататък целта ни е да привлечем клиники, които са отворени към иновациите и в които работят лекари, склонни да използват новите технологии в практиката си. Те ще могат да наблюдават пациентите си през този облак.

Вие самата сте работили в китайска компания. Има ли разлики между европейския и азиатския стрес?

Китай е невероятно иновативна държава. Заедно с Япония са най-развитите в технологично отношение нации. Научих се да приемам тяхната култура, която за нас наистина е чужда. Бях малко там, но достатъчно. Те са общество, ориентирано към мъжете. Жените работят, но не заемат мениджърски позиции, а аз самата бях на доста висока мениджърска позиция, беше много трудно да ме назначат. Въобразих си, че ще мога да наложа западния стил на работа, но много бързо разбрах, че няма да се получи. Беше добър урок. Техният проблем – тъй като те са технологично общество и са доста по-напред от нас в това отношение – е много по-сериозен. При тях има огромна зависимост от устройствата – смартфони и т.н., и от компютърните игри. Знаете, че гейминг зависимостта вече е призната като заболяване от Световната здравна организация. Азиатците въобще са различни – денят им е много голям, почиват си на обяд, но пък работят до много късно вечер.

Как хората от миналото, нашите баби и дядовци, са се справяли със стреса?

Те не са живели толкова изолирани един от друг, няколко поколения са обитавали един дом и винаги са имали някаква социална подкрепа, която е изключително важна за това да можеш да разтовариш натрупаното напрежение. Освен това – природата, билките…

Пък и на село посаждаш едно семенце и след няколко дни виждаш как пониква, виждаш резултата от положения труд. Хората в корпоративния бизнес работят на парче и не могат да видят цялото, и това също е една от причините да прегарят толкова бързо. Между другото, около ковид кризата много хора се преориентираха към живот на село. Според мен тази криза бе първият сигнал за края на материално ориентираното общество. Не може цел на живота ти да е да изкарваш пари.

Материалното не носи щастие, доказано е. В момента наистина виждам сериозно преориентиране към човешките ценности, към човешкия фактор.