На прага на 60-годишния си юбилей д-р Радина Денкова, известната дерматоложка, на чийто професионализъм и грижа разчитат много жени у нас, споделя наблюденията си върху смяната на стереотипите за остаряването, както и своите лични навици за поддържане на здравето и красотата в тази смятана досега за „зряла“ и клоняща към залез възраст. 

По повод новия си филм „Убийствен  влак“ Брад Пит каза: „Не знам, всички ще умрем, така че нека да създадем малко смут!“. Самият той го направи доста успешно, появявайки се на премиерата с ексцентричния за някои зелен костюм на никому неизвестния дизайнер Ханс Николас Мот и с маратонки на Гучи за „Адидас“.

Брад Пит, със или без зелен костюм, със или без пола, е осъзнал преходността на живота и е решил да се забавлява, без да го е грижа за реакцията на околните.

Аз лично го харесвам повече сега, на 58 години, с кафявата ленена пола, с която се появи на официално събитие в Берлин, отколкото когато беше на 30, прилежно подреден, загладен и стремящ се да прави добро впечатление. Просто на днешната си възраст Брад знае кой е.

Затова си задавам въпроса кои и какви сме ние, когато часовникът започне да върти стрелките много бързо, когато десет години минават с едно щракване на пръстите и някоя сутрин се събуждаш, озовавайки се на прага на есента и тъй близо до зимата на живота си.

Няма да забравя как в началото на моите петдесет сутрин упорито се качвах и слизах по няколко пъти по стълбите на седемте етажа на хотел „Вега“, където се намираше дерматологичната ни клиника, тичах до изнемога на пътеката във фитнеса след всяко пътешествие, придружено с гурме преживявания. Имах резултат – счупен прешлен на гръбначния стълб.

Постепенно започнах да осъзнавам, че има и по-ефективни за моята възраст начини да поддържам енергийните си нива, че дори не ми пука дали ще изглеждам слаба, че по-важното е да съм здрава. Започнах да разбирам, че състезанието, в което участвам, е единствено със самата себе си и с никой друг, и победител в него мога да бъда само когато се приема такава, каквато съм, и си простя несъвършенствата.  Всеки ден се срещам с различни пациенти, голяма част от тях са на прага на зрелостта и освен помощ в стремежа към вечна красота и младост, те търсят и чисто практични съвети как да управляват времето си и какво да правят, за да се чувстват и да изглеждат добре.

Днес повече от всякога искаме в своите петдесет и шейсет да сме с неизчерпаема енергия, да имаме гладка като коприна и стегната кожа, работещи като машина мускули, смазани като верига на колело стави, бадемови „лисичи очи“ и изпъната челюст без видимо отпускане. Състезанието в живота е безмилостно. Искаме всичко това, защото днес повече от всякога шейсетте са новите петдесет, а 50-те са новите 40. Няма възраст, има само добре подбран хирург и дерматолог, нутриционист и персонален кондиционен треньор, психолог и коучинг за личностно развитие. Хубавото е и това, че петдесетте не изключват желанието за развитие, независимо че човек вижда все по-ясно края на пътеката.

Поколението на петдесетгодишните днес е свикнало да се бори и да постига, да не се примирява лесно, то иска и може.

Защото това поколение може да седне на един чин с двадесетгодишните и да учи езици без да му пука, да преминава през уроците на Дейвид Синклер или “Хъбърман лаб”, като стои всяка сутрин 45 секунди във ведро пълно с лед, или диша пет минути без паузи, или просто да издържи всички изпити, за да получи лиценз за пилот.

Ако ме бяхте попитали обаче преди трийсет години коя е средната възраст, тогава щях, без да се замисля, да ви отговоря: петдесет. Сега си мисля, че шейсет са само цифра. Толкова много примери имаме за прекрасно изглеждащи мъже и жени в тези декади.

Имах по-възрастен колега, кардиолог, който преди операция идваше да консултира пациентите. Обичах да си говоря с него. Беше изключително добре изглеждащ мъж над седемдесетте. Косата му все още черна, изправен като струна, с остър като бръснач ум и без видими бръчки. Говорехме си кои са навиците, които на всяка цена трябва да поддържаме, за да останем ментално млади. Няма да забравя думите му, сведени до три неща: да продължаваш да четеш, да продължаваш да пътуваш и да продължаваш да си любопитен към всичко, което се случва около теб и в света. Опитвам се да ги спазвам, имам и още някои.

Ето кои са моите дневни ритуали:

1. Всеки ден ставам в 6,10 ч. и правя упражнения 30 минути. Разтягам, усуквам, огъвам, изпъвам, повдигам и принуждавам тялото си да се смазва и да поддържа естествената си подвижност.

2. Слагам богат на естествени масла, лек и хидратиращ крем за старт на деня и за лека нощ, а веднъж годишно изпъвам, лифтирам, оформям, повдигам и освежавам лицето си с филъри. Това е  методиката ми за моето лице! Използвам разточително и крема, и филърите, не ги щадя.

3. Не закусвам, рядко обядвам, вечерям. Вечерята е моята социална връзка със семейството и света. Обичам ароматно и силно кафе сутрин, чаша хубаво вино понякога след вечеря. Имам и напълно лишени от правила дни, когато желанието за сладко надделява и мога да поглъщам количества от любимите си десерти. Понякога ме обзема чувство на вина, спирам и минавам на абсолютно строг режим. Все човешки неща!

4. Периодично детоксикирам тялото си – само плодове и чай, правя го вече трийсет години и сега разбирам, че от това е имало и има голяма полза.

5. Масажи. Навсякъде по света, където пътувам, се възползвам от менюто с масажи в хотела. Експериментирам с различни подходи, техники, национални особености. Масажите са балсам за тялото и приведения ми в работа гръб, плюс малко хидратация за все по-сухата ми с годините кожа.

6. Всяка година в края на лятото в красив и нов тефтер (обожавам тефтери, независимо че ползвам и reMarkable) пиша цели и задачи за бизнеса, а преди Коледа – мои лични цели. Петдесет на брой. Проверявам старите, отново добавям тези, които не съм постигнала, като ги слагам на първо място за следващата година. Много е приятно да отмяташ постигнатото, уверявам ви.

7. Обичам всякакви курсове и обучения. Дали ще са за  презентационни умения, медитации, английски език, готвене, медицински, йога, стречинг, изкуството на подреждане на цветя и всичко, което ми се струва интересно и ми дава възможност да науча нещо ново – те държат въображението ми будно и любопитството ми задоволено.

И аз си имам „кафява“ пола, в която се чувствам щура, млада и различна, но най-вече съм с нагласата да имам собствен стил, който изграждам през годините. Не копирам, не искам да приличам на никой друг. Всеки върви по своя собствен път и никоя чужда пътека не може да го отведе към неговите цели. А цели пред мен има още много!