Представяли сме Илиян Любомиров още когато избухваше с интернет поезия под псевдонима Августин Господинов. За нас беше удоволствие да го срещнем отново, този път в ролята на модератор на „Говори с EVA: Златният стандарт“.  Ценим Илиян заради някои негови притежания като бърз ум, богата обща култура, леко общуване, усет за импровизация, нахално добър български език и добро възпитание, да, възпитанието ни е много, много важно. А вече и заради онова, което успя да изгради с Петя Дикова и което включва младите господа Александър и Илиян-младши. Петя беше в публиката на нашето събитие, което го направи още по-хубаво. Буквално и преносно. Ето какво си казахме с Илиян след края на деветото издание на „Говори с EVA“.

Илияне, защо прие да бъдеш модератор на „Говори с Ева: Златният стандарт“?

Тогава с теб седяхме в един бар, говорихме си няколко часа за цели, мечти и каузи, за разбиване на стени с глава, за поезия и рокендрол. Този материал оказа влияние върху живота ми в момента и съм благодарен, така че нямаше как да откажа поканата. Отделно от това никога не съм бил модератор на нищо и ми се стори чудесен момент да стана такъв, каквото и да значи това. Темата беше предизвикателство, защото съм много встрани от Златния стандарт. Но пък какво удоволствие беше да си говоря с Мила, Хилда и Атанас и колко неща научих само за час и половина!

С теб на събитието беше и Петя. Разбрах, че си я „инструктирал“ за идването ѝ. Какво ѝ каза?
Ние сме от тези хора, които особено силно се дразнят от обедняването на езика и лоясването на мисълта. Затова ѝ казах: „Прекраснице, излез от зоната си на комфорт и бъди себе си, за да случим един уау ивент и да те усмихна“. Тя дойде с токчета и всичко беше наред.

Всъщност да. И обичаме да сме заедно заедно  – с децата сме почти навсякъде. Да имаш малки хлапета не означава да ходиш само по катерушки и пързалки. Просто трябва малко повече организация и логистика. И във всеки джоб да имаш мокри кърпички.

Имаш ли златен стандарт по отношение на хората?

Отдавна не се впечатлявам от умения, таланти, притежания. Ако не си добър човек, не ме интересува колко велики неща си постигнал. А добротата и човечността всъщност са много конкретни понятия и са лесно измерими. И не са толкова рядко срещани, колкото си мислим.

По време на „Говори с EVA“ каза, че като пораснеш, искаш да станеш Горан Брегович, защо?

Защото е пич. Лишен е от всякаква поза, готин, лежерен, талантлив и леко тъжен – като всеки умен човек на Балканите. Дълбок е, без да е нравоучителен. Кара и интелигентните хора да се усмихват съвсем несъзнателно. Да пеят. Да танцуват. Това не е лесно на тези географски ширини.

Господин Брегович не беше участвал в реклами от 15 години. Дойде в България, защото му беше харесала иронията към образа му в реклама, която бях написал. Прекарахме два дена заедно в снимки. Пристигна без шофьор и охрана. Яде сандвичи заедно с екипа. И накара всички нас да се чувстваме специални. Два месеца по-късно отидохме до Белград, за да направи Пипи интервю с него. Покани ни в дома си, отдели ни много време, показа ми студиото си, калашника си, доматите и трабанта си. Моето 15-годишно Аз е във възторг.

Какво се промени у теб, откакто не сме се срещали?

Откакто съм с Пипи и се появиха момчетата ни, за първи път имам център в живота си. Пораснах, станах по-отговорен, вероятно и по-скучен. Нямам плочки и имам доста бяло в косите си. Научих се да оценявам нещата, преди да ги изгубя. И да работя здраво, когато пиленцето кацне на рамото ми. Мечтая за правила, а не за нарушаването им, което е сигурен признак на остаряване. Иначе принципите ми са си същите.

Работиш в рекламна агенция. С какъв слоган би се „продавал“ сега самият ти?

От 3 години съм креативен директор на Brigada&Co. Доста слогани написах за това време и категорично не искам да продавам себе си. По-скоро искам да се откупя и да поживея малко в периферията. Бавно, с деца, котки и люлеещ се стол пред камина. Казах ви, че съм станал пенсионер.  

Писал ли си стихове напоследък? Дали имаш нещо за любов, раздяла и още нещо, но ако може – без раздяла?

ДЕТЕ И МОРЕ

страховете са за големите
морето е на детето

когато плува детето
прегръща морето
за да не му е студено

всяко загребване на детето
е погалване на морето

потапя се детето
и целува морето

изплува ли детето
побеждава морето

големите са за страховете
детето е на морето