Галина Дензел е консултант по здравословно хранене и двигателна активност, дългогодишен личен треньор, специалист по ресторативно движение, травма терапевт, работещ в посока регулиране на нервната система и двигателен баланс, които дават възможност на хората във всички възрасти да живеят в хармония с телата си. Галя живее от години в САЩ. Четвъртата ù поред книга Peace With Self Peace With Food (В мир със себе си, в мир с храната) разказва за нейния личен път към възстановяване на естествената връзка с храната и за справяне с емоционалното хранене през лекуване на травмите.

„Връзката ми с храната беше сложна, болезнена и объркана години наред – разказва Галя. – Знаех как да се храня, но нуждата да контролирам процеса, страхът от определени храни, постоянното планиране и мислене ме отдалечаваха от тялото ми. Не му се доверявах, че знае и може да ми даде правилната информация. Работех с много професионалисти, но не се чувствах витална, свързана със себе си и спокойна. Приех, че заради ограниченията, на които съм се подлагала, и орторексията ми, заради нездравата връзка с тялото ще ми е трудно да сключа примирие с храната. Няколко години след началото на обучението ми за лечение на травми обаче отношението към тялото ми и храната се промени от само себе си. И започнах да откривам пътя, който съм описала в книгата.“

Какъв е той? И как да реагираме при неудържим порив да ядем, без да сме гладни? Да си дадем време да усетим дали имаме прилив на енергия, или тя ни липсва, дали сме стегнати и забързани, или се усещаме без чувства и празни. Ако имаме заряд, можем да се разходим, ако ни липсва енергия - да се сгушим с одеяло и топла възглавница на корема и да обърнем внимание на емоциите си. Не да се плашим от тях и да ги избягваме.

А как да работим с тях? Трябва да се научим да им даваме нужното им физиологично пространство, да усещаме енергията им, да си даваме възможност да я преживеем, без да се излива върху нас или върху друг. Щом я овладеем и подпомогнем, да опитаме да разберем защо я изпитваме и от какво се нуждае. Например ако някой ни е отказал да се срещнем, а го видим на улицата с друг и това ни разгневи, гневът и отчаянието от липсата на внимание може да се окажат свързани с ранна детска травма на изоставяне. Непреработената емоция остава като информация в тялото и провокира реакции в нервната система – от това как ще усетим глада си, до това как ще храносмиламе.

Какво от това, което сме преживели, рефлектира върху начина на хранене? Вътреутробното развитие и първите 2 години от живота обуславят развитието на цялата нервна система. Как сме се родили, как сме израснали, дори политическата и социалната среда, здравето на родителите ни, как сме били отглеждани и сме се привързали към най-близките – всичко това оставя дълбока и трайна следа в тялото ни, отразява се върху механизма ни на адаптация към предизвикателства и стрес. Всичко в цикъла на емоционално хранене – от функцията на храносмилателната система и нервите на парасимпатиковата система, до начина, по който приемаме, асимилираме и използваме храната за енергия, както и мислите, емоциите и поведението ни – има връзка с ранното ни развитие.

Има ли физиологично обяснение за връзката между храната и задържаните емоции? Ако в ранното ни развитие има значителни пропуски (ако имаме родител с депресия или сме претърпели ранни хоспитализации, физически травми), делът от нервната система, който отговаря за усещането ни за спокойствие и добруване – краниалните нерви (особено 5, 7, 8, 10 и 11, които първо участват в храненето, кърменето и привързването към родителя), не функционира пълноценно. Механиката на храненето  стимулира функцията на краниалните нерви и може да симулира сигурност, спокойствие и преминаване на нервната система от будност, дейност и физическа активация към фаза на почивка, храносмилане, възстановяване. Така ни помага да  компенсираме липсата на човешки контакт. Невинаги отношенията с родителите ни са ни научили да разчитаме на човешката връзка като здрав регулатор. А нервната система иска да бъде регулирана и ако това не се случи чрез здрави човешки отношения, ще рефлектира към храна, алкохол, цигари, шопинг, пристрастия. Никой не може да живее в постоянен стрес. Физиологично ни е заложено да търсим облекчение.

При стрес някои прекаляват с храната, а други – спират да ядат. Да, първото е по-скоро функция на симпатиковата нервна система и е свързана с огромна мобилизация на енергия за действие. Ако се налага да реагираме на нещо спешно, всичко се забързва, тялото става горещо и пълно със сила в отговор на трудната ситуация. Можем да се движим бързо, да бягаме, да се сбием, да се скараме, да крещим, да блъснем или счупим нещо. В такива случаи при активиране на симпатиковата нервна система храносмилателната не функционира пълноценно. Стомахът няма достатъчно стомашна киселина или ензими и не може да смели храната оптимално. Ако тялото ни не може да се успокои само (пулсът, дишането, кръвното налягане, хормоните да се върнат в покой), много от нас използват храна, за да завършат стрес цикъла.

Какво представлява един стрес цикъл? Той започва с реакция към заплахата и освобождаване на огромно количество енергия от черния дроб и мускулите, както и стрес хормони, защото организмът има нужда от мобилизация, и завършва, когато можем да поговорим с някого за случилото се, да срещнем разбиране и състрадание, когато някой ни прегърне и се чувстваме видени, усетени и разбрани. При хората социалната връзка е сигурност. Ако не я получим, храненето я компенсира чрез активацията на краниалните нерви, свързани с лицето, езика, гърлото, ушите, сърцето и белите дробове, и ни помага да завършим стрес цикъла успешно, за да можем да спим, да почиваме, да излезем от този забързан симпатиков режим. Без това няма как да се възстановим, да имаме здрава репродуктивна, имунна и нервна система. Храненето под стрес имитира физиологията на здрава връзка. Вторият вариант за реакция при стрес е всичко в тялото да затихне и храносмилането и апетитът да намалеят почти до нула. Има хора, които реагират и по двата начина едновременно – могат дълго време да не се хранят и впоследствие да прекаляват дни наред. Това е стрес за тялото, за психиката и за емоциите.

Какво да правим, след като сме дали пространство на емоциите си? Да се съсредоточим върху мислите си. Да обърнем внимание дали се чувстваме свързани с околните, или не искаме да виждаме никого. Най-ефективно е да работим с причината да не можем да усещаме връзката с тялото, емоциите, мислите си. По-ефективно е да създадем здрави и устойчиви приятелства, вместо да се чудим как да не се давим без спасителния пояс, който храната ни хвърля.

Тоест първо отношенията ни рефлектират върху храненето ни, а после – то върху тях? Много хора с ранни детски травми са предразположени към бавен метаболизъм и трудно спазват традиционни диети за отслабване. И това се усложнява, ако тялото носи т.нар. травма форми – различни поведения или настройки в нервната система, които са адаптации от тежки преживявания. Например дете, родено с пъпната връв около врата, може да има съвсем различна връзка с храната от дете, родено нормално и без медикаменти. 2/3 от момичетата с анорексия имат родилна травма.

Според изследвания булимията е продукт на сексуално насилие в ранна детска възраст. Аз работя основно с хора, които се хранят емоционално. Момиче или момче, преживели сексуална травма, ще имат конкретни адаптации, които не им позволяват да реагират на стрес нормално, по-скоро виждаме свръхреакции или хипореакции. Или са свръхнервни, емоционални и като навита пружина, или са в депресия, без мотивация, без желание за живот. Тези адаптации се проявяват и като бавен метаболизъм, панически атаки, хронична умора, и като нездрави зависимости във връзките, липса на граници, компулсивна грижа за другите за сметка на собственото здраве и приоритети, преработване, постоянна заетост и др. Затова и работата с нервната система е благословен път – учи ни да живеем тук и сега и разплита, без да ни наранява обаче, травма формите от миналото, които ни пречат да реагираме здраво и да навигираме живота си добре.

В твоята книга има модел за възстановяването на здравословната връзка с храната в седем стъпки. Кои са те? Те са стъпки за регулация на нервната система. Започваме с това да сключим мир с храната, осъзнавайки, че физиологичната цена на това да живееш с непреработени травми е много голяма и че храната е само помощник, на когото дължим огромна благодарност. Продължаваме с основни практики за регулация на нервната система, работа с дишането, емоциите, мислите. Изследваме граници, нездрави модели на връзки и полагаме основите на нови здрави модели. Работим много и с движение, самомасаж, връзка с природата и хора, които ни обичат и които ние обичаме.

На колко хора си помогнала да възстановят здравословната си връзка с храненето? Хиляди четат това, което пиша. Работила съм и индивидуално, и с групи от около 200 души, които познават моя модел, научили са го и продължават по пътя на развитие. Основният курс на обучение е шест месеца и включва ежеседмични занимания – групови и индивидуални. Учат се базови соматични практики, които възстановяват нервната система от травма формите. Водя и кратко двучасово обучение, в което учениците ми научават за функциите на автономната нервна система и как поведенията с храненето са свързани с реакциите им на стрес.

Обучила съм и четирима терапевти, част от програмата ми. В България работя с 12 момичета, защото практикувам основно в САЩ, където живея.