Съдбата се страхува от храбрите – тази латинска сентенция сякаш е побрала в себе си смисъла на последните две години от живота на вдовицата на световния шампион по сноуборд Алекс Пулин – Елиди, накратко Ел.

Романтичният исполин, който подчинява снега и ветровете, а за пет години и сърцето на олимпийската ни състезателка Александра Жекова (връзката им приключва през 2016 г.), среща смъртта си на необичайно място. Кален в суровите условия на зимата и снежните спортове, Алекс открива новата си страст в гмуркането и подводния риболов и това му коства живота.

Фаталната сутрин

В една юлска сутрин на 2020 г. красавецът се събужда, целува романтичната си половинка – топмодела Ел Влъг, която промълвява в просъница: „Пази се от акулите долу“, и затваря входната врата с думите, че когато се върне, иска да правят нещо заедно. Алекс и Ел са като части на едно цяло – влюбени, отдадени изцяло един на друг и на идеята да добавят трети член към семейството си. Всъщност четвърти, защото осиновеното куче с поетично име Руми е с ранг на част от семейството им. Въпреки че не са официално съпруг и съпруга, нещо, за което блондинката с божествена фигура мечтае от мига на запознанството им – когато двамата се оказват кумове на приятелска сватба, Алекс и Ел са любовна двойка, орисана от боговете с красота и известност в родната им Австралия.

Като един от най-добрите сноубордисти, той развява австралийския флаг на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. и има стотици хиляди последователи в социалните мрежи. Тя е известен модел, с тяло, на което според думите на Алекс и тишърт, и дънки стоят като рокля висша мода. Живеят на няколко метра от брега на океана, разхождат кучето Руми и кроят планове за появата на плода на любовта си. До онзи трагичен 8 юли, когато плажът на Голд Коуст се превръща в декор на драма. Алекс се гмурка с харпун, за да лови риба. Не преценява обаче запаса си от въздух, нагълтва вода. Малко по-късно безжизненото му тяло е открито между скалите от случаен минувач, който подава сигнал на близкия полицейски пост.

Не може да бъде

Вестта за трупа на гмуркача застига Ел у дома. „Сред всички неща, които съм мислила, че ще правя в деня, когато животът ми се промени безвъзвратно, подстригването на ресните на килима у дома определено не присъстваше. Точно бях затворила вратата след съседката, която дойде и ми обясни, че току-що е прочела в една от групите във Фейсбук, където обсъждахме най-различни неща от квартала, че е намерен мъж в безсъзнание на рифа около Палм Бийч. Благодарих й за информацията, затворих вратата и се върнах да довърша оформянето на ресните на килима.  Мъжът, за чиято трагична смърт бяха написали в групата, се оказа моят партньор от осем години, 32-годишният световен шампион Алекс „Чъмпи“ Пулин, който само час по-рано целунах на същата тази врата.“

Часовете, след като разпознава тялото, все още се наместват като кошмарен пъзел в съзнанието на Ел. „Всеки психолог ще ви каже, че при човек, който се сблъсква с нещо, разтърсващо из основи живота му, фаталният ден се явява като холограма през следващите няколко месеца – неочаквано, необратимо и невъзможно жестоко като спомен. Помня като забождащо се в кожата ми острие как се появи един полицай и ме попита дали партньорът ми има татуировка на тялото си, на което аз отговорих: „Да, има татуирана брадва на гърдите си!“, и неговите очи сякаш промълвиха в тишината и сгъстения от напрежение въздух онова, което не можеше да ми каже с думи.

Помня, че се опитвах да набера на мобилния си телефон родителите на Чъмпи (така го наричат само най-близките му приятели и семейството му), сричайки онова, което трябваше да им кажа. Помня, че треперещите ми пръсти пишеха „Чъмпи умря“ – най-странния есемес, който човек може да прати на близките си приятелки. В дните след смъртта му, както и много често в месеците след това имах усещането, че съм муха на стената на живота си – мълчалив свидетел на собствената си мъка и в същото време основен участник в нея“, спомня си Ел в своята изповед, публикувана на страниците на австралийското издание на „Вог“.

Опити пак и пак

„Чъмпи и аз опитвахме упорито в рамките на девет месеца преди смъртта му да забременея и, като много любовни двойки, се надявахме да видим скоро положителния резултат на теста за бременност, който така и не се появи. След серия неуспехи се бяхме замислили сериозно за консултация с инвитро специалист, бяхме си направили дори необходимите медицински изследвания. Няколко часа след смъртта на Чъмпи близък приятел ми подхвърли идеята, че в щата Куинсланд е разрешено извличането на сперма от тялото на починал човек. Заедно с родителите му в лудешките 48 часа след смъртта му въпросът, който си задавахме, не беше „дали е възможно“, а „как да го направим“.

Според законите на австралийския щат процедурата е възможна и разрешена в рамките на 36 часа след постановяването на смъртта (медицината е категорична, че сперматозоидите оцеляват няколко дни след физическия край на мъжа) – безценно време, което се изпарява в тичането и осигуряването на многото документи: разрешение от родителите на Чъмпи, одобрение от съдебния лекар, както и официално разрешение и участие в извличането на семенния материал на екип от лекари от клиниката за инвитро. От дистанцията на времето сега мога да разбера в детайли и да оценя чудесата от храброст, които роднините ни, близките ни приятели и лекарският екип извършиха, за да ми предоставят възможност да сбъдна най-голямата ни обща мечта с Чъмпи – да имаме семейство.

Съдбата, която ми беше отнела най-важния за мен човек на света, моята любов, бе проявила състрадание и жалост към мен в избора да вземе живота му в делничен ден. Ако това беше станало през уикенда, никое от чудесата, които се случиха в рамките на няколко часа, не би било възможно. Бях миниатюрна фигурка между заровете, с които боговете сякаш разиграваха живота ми, и въпреки трагедията, загубата и болката, която не мога да опиша, защото няма думи за това, ми беше даден шанс – шансът да отворим врата за плода на нашата любов.“

Начало като в приказка

А любовта на Ел и Алекс е като романтична приказка. Добри приятели са от десетилетие – време, в което Ел следи не само спортните му успехи по целия свят, но и романтичните му половинки. Една от тях е Алекс Жекова, която дори довежда австралиеца в Банско за ски състезание. След раздялата с българската сноубордистка Алекс се впуска в новото си хоби – гмуркането. Подводният свят го привлича неудържимо и е напът заради него да пропусне партито за рождения ден на своя близка приятелка. Все пак навлича късите си хавайски панталони и се отправя към партито. Там погледът му се спира на Ел, приличаща на русалка, излязла на морския бряг – със свободно пуснати руси коси, секси къса рокля и настроение за танци. Момичето, което познава от години, изпъква в тълпата от приятели. Тогава сякаш я преоткрива за себе си като жена, като своята жена. „Поканих я на танц, а на следващия ден тя вече живееше у дома. Открих сродната си душа! Жената, с която искам да остарея!“, хвали се пред приятелите си Алекс. Уви, мечтата му за дълъг и щастлив живот умира заедно с него, но дълбоките му кадифени очи и магнетичната усмивка живеят в малката му дъщеря Мини Алекс, родена на 25 октомври 2021 година, 15 месеца след смъртта му.

Трудното решение

„Едно от нещата, които уча през последните години, е, че често най-трудните решения, които вземаме, са онези, които са най-важни за нас. Чъмпи напусна този свят на 8 юли 2020 г., а няколко месеца по-късно, през ноември, аз бях психически готова да се срещна с инвитро специалиста, за да обсъдим самата процедура и единствената възможност да родя нашето дете. Знаех, че пътешествието, на което се отправям, няма да е лесно. Че бременността ми няма да върне Чъмпи, нито пък ще облекчи мъката ми.