Обградена от приятели българи, в България – липсва ли ти Канада, домът, семейството там?

В началото – да, сега вече – не. Моят дом е България. Имам чувството, че в Канада вече нещата са се променили и са различни в сравнение с това, което познавах. Нямам вече моето място в Канада, там са баща ми, сестрите ми, но вече не е същото за мен.

Как се промени романтичният ви живот, след като Кирил стана министър-председател? Имате ли ваше време? Празнувахте ли например Свети Валентин?

Да, ходихме на ресторант. Намира време той за тези неща. Беше много мило, защото в осем и половина беше у дома, нещо, което не се беше случвало отдавна. И това ме изненада много, много приятно.

Как поддържаш вниманието му към себе си?

Някой казваше, че любовта е, когато избираш човека до себе си всеки момент, постоянно. Не е просто да кажеш еднократно: „Аз обичам този човек“, а трябва постоянно да казваш: „Аз избирам теб“, във всяка минута, момент, ситуация – „Аз избирам теб!“. Защото това е най-важното, трябва да си наясно. Наистина любовта е работа, отдаденост, грижа. Да, любовта е работа, но приятна работа. И е много важно да сме на една вълна, на една страница.

Можеш ли да познаеш настроенията му от начина, по който изглежда?

Той е винаги много усмихнат, в добро настроение. Винаги позитивен, ще намери решения за всичко. Ако трябва да свърши нещо, ще го свърши, не се скатава. Не познава и не приема думата „не“.  

Какво обича да си похапва от Amelie Sweet Shop?

Бял гараш, защото е най-сладкото нещо, което предлагаме, както и чийзкейк.

А какво е твоето любимо българско ястие?

Много обичам боб и свински джолан с кисело зеле. Много обичам българска храна, особено зеленчуците, които са много, много вкусни.

Просеко с шоколад.

Какво символизират татуировките ти?

На ръката си имам диви рози. Растат навсякъде в Канада и България и това е своеобразна връзка между двете страни. Освен това обичам аромата на диви рози. А гълъбите на рамото ми представляват моите момичета, те са три – като мен и моите две сестри.

Не приемаш настоящия си живот за саможертва, нали?

Не, защото това е Кирил, той винаги иска да поправя нещата. Това е нещо като съдба за него, пътят му. Винаги е искал да помага на държавата. В началото искаше да прави промени в бизнеса с компанията, която направи. Важно в онзи момент беше през бизнеса да расте икономиката, а сега се опитва да направи това чрез политиката. Винаги е искал да се върне в България, да помага, да задвижи нещата към добро. А аз съм жената до него и България е нашият дом.

Къде виждаш себе си и семейството си след десет години?

След десет години най-малката ни дъщеря ще бъде на 20 и може би всички момичета ще са отлетели – семейното гнездо ще е празно. Ще сме само аз и Кирил, у дома. Всъщност в последните десет години нашият живот се промени толкова много, че дори не мога да гадая какво предстои. Надявам се да имаме повече време за нас самите.

Идеята ти за щастие?

У дома със семейството, приготвяме си вечеря. Изпълва ме щастие, че те са здрави и доволни.