И в този момент за теб се отваря една много важна и отговорна роля – освен майка, ти до някаква степен си и човекът дом. Когато Кирил не е вкъщи, а това очевидно е често, ти си с момичетата, задвижваш цялото всекидневие. Как се справяш с това?

Ами, уча се в движение, така както се научих да готвя изцяло без глутен. Всъщност голям учител в тази посока е майка ми Маргарет, която напусна този свят преди две години, но ми помогна много – с отдадеността си на другите. Тя винаги подкрепяше благотворителни каузи, готвеше за бездомните, за старите хора, помагаше на всички около себе си. Когато се откри, че има непоносимост към глутена, започна да готви и да се храни така. Много от рецептите в Amelie Sweet Shop са нейно дело. Когато идваше в България, винаги навестяваше магазина и ѝ беше много интересно как го развиваме, какво правим, за да отговаряме на търсеното на клиентите ни. Беше много, много работлив човек и съм щастлива, че един път ми каза: „Много се радвам за това място. Това е все едно моята сбъдната мечта!“

Какво е характерно за Линда като човек – какво е важно за теб?

Хората, хората са много важни. Семейството също. Отдадена съм изцяло на семейството си.

Как използвате безценното – защото е рядко, време заедно?

Когато Кирил има няколко часа свободно време, отиваме на минерален басейн, спа, турска баня. Много обичаме. Там си почиваме, релаксираме, плуваме. Може би и това е причината да нямаме напоследък много актуални снимки заедно, защото времето, което прекарваме заедно, най-често е там, а това определено не е мястото, където човек може да си направи снимки, на които да изглежда добре. (Тези отговори са от първата ни среща, отпреди да избухне конфликтът в Украйна б.а.)

Любов от пръв поглед ли беше срещата ви с Кирил и как поддържаш искрата на любовта?

Почти любов от пръв поглед. Аз бях на 18 години, а Кирил беше близък приятел на моята сестра близначка. Двамата бяха в един курс в университета във Ванкувър, University of British Columbia, в който учех и аз – икономика. Ние с нея не си приличаме много и затова нямаше притеснения да не ни обърка някой път.

Какво беше първото нещо, което забеляза в Кирил?

Колко умен и чаровен е, колко различен е от останалите. И много забавен.

Каква беше Линда, преди да стане госпожа Петкова? Впрочем през коя година се оженихте?

През 2000 година. А каква беше Линда Макензи ли? (Смее се.) Мисля си, че като човек съм си все същата или пък дистанцията във времето е вече толкова голяма, че не мога да си спомня коя съм била, преди да стана Линда Петкова.

А къде беше сватбата?

Церемонията беше във Ванкувър, в парк в близост до океана. Много семпла и много топла, сватба за сърцето. Само семействата ни и близки приятели, около 20 души. Роклята ми беше в цвят екрю, с тънки, едва забележими презрамки.

Кой е шефът у дома?

Всички са шефове, ние сме демократично семейство. Но, като се замисля, съм по-скоро аз, защото аз съм главният у дома. Движа почти всичко и се опитвам да съм добра навсякъде. Макар че момичетата не си дават много зор в чистенето.

Коя е най-силната черта в характера на Кирил?

Винаги иска всички да са доволни, да се чувстват добре. Няма претенции за нищо, няма усложнения. Много държи да се уважава желанието на всеки у дома. Аз например нямаше нужда да работя, но усещах, че имам нужда да съм активна, да правя неща и да се чувствам полезна. Много обичам да работя. Същото обича да прави и Кирил.

Кои са хората, с които работиш в Amelie Sweet Shop?

Такива, на които имам доверие. С някои от тях сме заедно през годините, като Деси например. Тя ми помагаше у дома и когато започнах да организирам всичко около магазина и ѝ споделих, че търся хора, тя каза: „Ами, аз мога да се справя с това и да ти помагам“. И така започнахме – приятели, доверени хора, обединени около една кауза – здравословното хранене.

Какви са приятелите ви тук?

Всички са българи. Дори когато живеехме в Белгия преди двадесет години, приятелите ми пак бяха бъл-
гари. Приятелският кръг на Кирил се оказаха и мои приятели. Като Вили и Дани например, който сега е министър (Даниел Лорер, министърът на иновациите и растежа – б.р.), с тях сме приятели от 20 години. Срещнахме се в Белгия и много се сближихме.