Покрай диагнозите на Джейда Пинкет Смит и Брус Уилис, които станаха актуални теми през изминалата седмица, се замислихме какво им коства на тези хора. Да, богати са и могат да си позволят най-скъпите специалисти, процедури и лечения. Същевременно обаче славата им е отнела правото да имат време и пространство, достатъчно лични и частни, за да останат насаме с болката си и със себе си.

Това е като една от ролите в живота им – само че роля, която не са искали.

Джейда Пинкет Смит страда от алопеция, автоимунно заболяване, което причинява загуба на коса. Организмът атакува собствените си космени фоликули. Най-често започва с появата на малки огнища на косопад, а ако прогресира, може да се стигне до пълна загуба на косата. Сред причините за алопецията са хормонален дисбаланс, стрес, недостиг на желязо, инфекции, рязко отслабване. Алопецията може да засегне всяка възраст, пол и раса.

Съпругата на Уил Смит е пример за човек, който след като е преминал през всички фази на тъгата, страха, отчаянието, самосъжалението и т.н., е намерил сили да приеме състоянието си, да не се срамува от него и да продължи да живее пълноценно.

„Аз и тази алопеция ще бъдем приятели... Точка!“

Брус Уилис е с афазия. Това съобщи официално семейството му с пост в социалните мрежи. Афазията засяга лявото полукълбо на мозъка. Характеризира се с нарушаване на говорните способности и затруднено разбиране на чуждата реч.

Актьорът, когото познаваме от множество филми, но най-вече от „Умирай трудно“, преустановява кариерата си. И това е верният, макар и безкрайно тъжен отговор на въпроса защо в последните години се снимаше в нискобюджетни не особено успешни продукции с малко или почти никакви реплики.

В последните 10 години Джуди Денч има сериозни проблеми със зрението. На червения килим на Оскарите я видяхме отново с придружител. Дори и почти вече да не вижда заради дегенерация на макулата, 87-годишната актриса не иска да се отказва от киното, за което й се възхищаваме още повече.

„Сега не мога да чета вестник, не мога да решавам кръстословица, не мога да чета книга. Трябваше да намеря друг начин, за да уча репликите си, а именно моите страхотни приятели да ми ги повтарят отново и отново, и отново. Уча чрез повторение и се надявам хората да не забелязват много-много, ако се справям безнадеждно.“

 

Селма Блеър е друг пример за звезда с нелека съдба. През 2018 г. актрисата беше диагностицирана с множествена склероза. През май тази година излизат мемоарите й „Mean Baby: A Memoir of Growing Up“, в които Селма разказва за това как се справя с болестта, докато се опитва да води сравнително нормален живот, за кариерата и детството си.

„Аз имам МС и съм окей. Но ако ме видите да изпускам неща по улицата, помогнете ми да ги вдигна, защото на мен ще ми е нужен цял ден.“

Лейди Гага разказа открито за своята фибромиалгия, след като през 2017 г. отмени турнето си и беше приета в болница. Фибромиалгията е хронично състояние, което се характеризира с дифузна болка в мускулите и ставите. Появява се ненадейно, като в определени случаи болката се обостря дотолкова, че говорим за пристъпи. Има и придружаващи симптоми.

„Толкова се дразня на хора, които не вярват, че фибромиалгията съществува. За мен, а и за много други, това наистина е ураган от тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство, травма и паническо разстройство. Всичко това кара нервната система да се претоварва и в резултат получавате неврологична болка.“

Фибромиалгията е много трудна за диагностициране. Между 80% и 90% от засегнатите са жени. За да фокусира общественото внимание върху проблема и да увеличи информираността, Лейди Гага направи и документален филм.

Сюзан Сарандън може да разкаже за ендометриозата от първо лице. Преди време актрисата и активистка сподели, че години наред е страдала от това състояние. Въобразявала си е, че болката е просто част от това да си жена и че няма какво да се направи. Сарандън също така призна по характерния си откровен начин, че това се е отразило не само на начина, по който тя вижда себе си, но и на отношенията й.

„Ендометриозата определено беше третият герой във всяка моя връзка.“

Най-честите симптоми на ендометриозата са много болезнена менструация (особено през първия ден от цикъла), нередовна менструация, болки в гениталната област или неуспешни опити за забременяване. Според проучвания на СЗО ендометриозата засяга около 30% от жените в света, обикновено такива в репродуктивна възраст, като по-често те са в 30-те си години и водят активен начин на живот.

Освен Сарандън други звезди с ендометриоза са Ейми Шумър, Криси Тейгън, Манди Мур.

Катрин Зита-Джоунс е диагностицирана с биполярно разстройство II. Болестта на актрисата, която може да бъде предизвикана от стрес, достигна своя пик, когато съпругът й Майкъл Дъглас се бореше с рак на гърлото.

Биполярното разстройство се характеризира с промени в настроението, които сериозно прекъсват потока на ежедневния живот и включват екстремни върхове и спадове. Хората, живеещи с нелекувана биполярна болест, преминават през поредица от състояния като мания, хипомания, депресия и смесено настроение. Когато страдащите преживяват едно от тези състояния, се нарича „епизод“. Епизодите могат да продължат от една до няколко седмици.

„Фактът, че имаше име за емоциите ми и че специалистът можеше да ми разкаже за симптомите ми, беше много освобождаващ.“

През 2011 г. Зита-Джоунс постъпи в център за психично здраве.

Биполярното разстройство може да се появи във всеки момент от живота на човек. Причините варират – генетика, дисбаланс на невротрансмитерите в мозъка (главно серотонин), голям стрес или травма.

В интервютата си по темата Катрин Зита-Джоунс подчертава, че биполярното разстройство е лечимо и че страдащите не трябва да се срамуват и задължително трябва да потърсят помощ.

„Аз не съм от хората, които обичат да тръбят за личните си проблеми, но моето състояние нямаше как да не стане публично достояние. Надявам се, че мога да помогна за премахването на всяка стигма и че хората като мен ще потърсят помощ.“

Звезди са, но също така са и хора като нас. И един от плюсовете на славата, която иначе им отнема немалко, е, че могат да предизвикат обществен разговор за своите състояния. Могат да споделят, да отговорят на въпроси от първо лице, могат косвено или пряко да помогнат на други хора, като ги вдъхновят с примера и волята си за превенция и за пълноценен живот въпреки всичко.