Кожата й – индиговочерна и блестяща, с божествени скули и вежди като на племенен вожд. Цялата била обвита с плетива на любимия си дизайнер Кензо Такада. Изглеждала невъзможна, нереална. Жан-Пол Гуд буквално забравил да диша. Още в първия миг видял не Грейс такава, каквато е, а Грейс такава, каквато може да бъде. Видял я като… произведение на изкуството, абстракция, жива скулптура, в която се сливат човекът и животното, човекът и машината, човекът и… небостъргачът. „Всичко в нея бе геометрична фигура – цялата бе изградена от прави и остри ъгли, квадрати, триъгълници, елипси, кръгове и полукръгове.“
Грейс и Жан-Пол стават гаджета почти веднага. Тя го помъква със своята свита от гей модели, дизайнери и гримьори из клубовете.

Точно тогава врати отваря и „палатът на Вавилонската блудница“ – легендарният клуб Студио 54, и в продължение на няколко години Грейс и Гуд стават постоянното присъствие там. Нощта винаги е млада, кокаинът винаги е много, те са крале на Ню Йорк, а значи и крале на света… Жан-Пол изцяло поема контрола върху имиджа й и я превръща в легенда. „Никога нямаше да съм това, което съм, без него“ – казва Грейс.

Една нощ, докато са в леглото, той й казва: искам да си подстрижеш косата много късо, така че, погледната отгоре, да е абсолютно равна – като току-що окосена трева. Грейс, която не обича да чака, се сеща, че под нея живее една от известните стилистки на коса в модния бизнес, буди я посред нощ и така само след час вече е точно с тази коса, с която я иска Жан-Пол и която ще се превърне в неин запазен знак.

През 1977 г. излиза първият албум на Грейс Джоунс – Portfolio, след който тя започва да издава всяка година по един. Жан-Пол е режисьор на клиповете и сценичните й изяви, фотограф и графичен дизайнер  на кориците, неин  гуру, неин Пигмалион, любовник, приятел, сродна душа, най-близкият й човек. Първите й три албума са в диско стил, четвъртият – нюуейв, а петият я превръща в кралицата на 1981 г. – Nightclubbing, включващ парчета, написани за нея от Стинг, Дейвид Бауи, Иги Поп, Мериън Фейтфул. На обложката е една от легендарните й фотографии, дело на Гуд – тя с черно сако с убийствено остри рамене, подчертани скули, равно подстригана коса, поглед на пантера и цигара в ъгъла на устата. Албумът влиза в топ 5 за годината на няколко държави и си остава най-успешният в кариерата й.

През 1979 г. Грейс ражда сина си Пауло. Бременността й е изключително лека, раждането – също. Пауло се появява на бял свят само за половин час и по думите й – почти без болка. Жан-Пол признава бащинството си, макар че когато разбира за бременността й, открито й заявява, че не иска детето. Така започва и бавното отчуждаване помежду им. Един ден Гуд просто й казва, че е уморен и не иска да бъде повече с нея. Една от причините може би е кокаинът, който по думите на самата Грейс през 70-те тя взима така, както другите пият кафе. Но може би Жан-Пол вижда, че вече е свършил онова, за което е дошъл – превърнал я е в истинско произведение на изкуството, от което никой няма да може да изтрие неговия подпис.

Ерата на викингите

Когато съдбата го среща с Грейс Джоунс, Долф Лундгрен не е никакъв Долф, ами е Ханс. Роден в Стокхолм, висок 1,96 м,
през 1982 г. той се установява в Сидни, Австралия, където записва магистратура по инженерна химия. Докато учи обаче, си изкарва допълнителни средства като охрана. Така се запознава с Грейс Джоунс, която вече е на върха на славата си и на дъното във всичко останало. Личният й живот е в развалини след раздялата с Жан-Пол Гуд и се свежда до любовни отношения с кокаина. В лицето на бодигарда си скандинавец тя открива мъж, който не се страхува от нея, а такива екземпляри са наистина голяма рядкост. Грейс вече се е сдобила с имиджа на непредвидима хала, която е най-добре да заобикаляш отдалеч, ако не искаш да си имаш неприятности.