Сега чувам как някой от вас си казва: и какво сега, да спре да ни пука как изглеждаме, да не следим килограмите и храната си, да зарежем спорта, козметичните процедури и да се пуснем по течението ли? Разбира се, че не. За да бъдем пълноценни за себе си и другите, е важно как се грижим за тялото и духа си, как плуваме из ежедневието, дали владеем навиците си и как обработваме стреса. Аз го научих по трудния начин съвсем наскоро.

Но, мисля, крайно време е да спрем да си врем носовете в чуждите животи, килограми и тела, дори под форма на похвала и комплимент. Оценката за това как някой изглежда, без да ни е поискал мнение или съвет, е не само неуместна, ами и опасна – не знаем кой през какво минава, с какво се бори и къде се крият демоните му. „Как си?“ е по-важно от „Как успяваш?“. Понякога се чувстваме длъжни да успеем на всяка цена и се губим някъде по пътя, дори да изглеждаме безупречно. Време е да се хванем в ръце, да се научим да слушаме знаците на тялото си, колкото и клиширано да звучи, и да заживеем в настоящето. Защото това е единственото възможно време да сме пълнокръвни и обичащи се - наистина, не само наужким.

Симптоми на възможни хранителни разстройства, за които да следим у себе си и най-близките ни:

- Обсесивна загриженост за външния вид: непрекъснато се оглеждаме в огледала в цял ръст, коментираме често колко „дебели“ сме, възхищаваме се на слаби знаменитости.

- Неадекватни модели на хранене: твърдим, че консумираме много храна, а всъщност сме с поднормено тегло, броим мазнини и калории, избягваме ресторанти, заведения за хранене и семейни събирания, пием големи количества вода или диетична сода, вместо да се храним.

- Усамотяване в банята след хранене: може да е знак за преяждане и прочистване, дължащо се на хранително разстройство.

- Фиксация в здравословната храна: хранителните разстройства обикновено започват, когато някой реши да отслабне, като яде само органични, вегетариански, нискокалорични и/или нискомаслени храни. Тези хора могат да прекарат часове в проучване на съдържанието храната онлайн и дори да водят записки с продуктите, които им е позволено или не да консумират.

- Прекалено много упражнения: ежедневни упражнения часове наред, непрекъснато обсъждане колко калории сме „изгорили“ по време на тренировка, изпадане в паника поради невъзможност за спортуване.