В разгара на снимките на шестия сезон на шоуто „Сървайвър“ и 15 години след премиерното му излъчване у нас се срещаме с първата победителка във формата, за да ви разкажем продължението на нейната история. През 2007 година Нели украси корицата на януарския брой на EVA. Тогава беше на 30, току-що спечелила четвърт милион лева. Живееше в Бургас. Какво се случва с тези, които са ни вдъхновявали? EVA си зададе този въпрос във времена, в които думата „оцеляване“ придоби ново измерение.

Нели, какво си спомняш от снимките за корицата за EVA?

Никога няма да ги забравя. Бяха преди Коледа, в стара къща в центъра на София, някъде по преките на Витошка. Валентин Вълов, който ме гримира, беше работил в киното. Разказваше как е правил спецефекти – рани, стъкла, които излизат от кожа. На снимката на корицата на ръката ми има шипове като на земноводно. Бях много впечатлена, когато разпъна не знам колко видове грим и четки на една маса, с малка шпатула започна да размесва. И като се погледнах в огледалото, все едно нямах грим, но лицето ми беше променено. Фризьорката (Ивета Петрова) ме пита – мога ли да ви отрежа малко коса. Казах й – режете, няма проблем. Тя ми направи бакенбарди и бретон. Донесоха рокля от красив сатен. Фотографът каза – облегни се на стената и се свлечи малко, за да се набръчка роклята. Стилистът (Георги Манов) викна – в никакъв случай! Тази рокля струва 3000 лв. Бяха минали седмица-две след победата. Всичко се случваше много бързо.

Завършила си техникум по хранене, имаш висше образование по икономика. Как се оказа в „Сървайвър“?

Отраснала съм през летата на село при баба, тичах в гората, покрай  реката, ловях жаби, водни змии, правех им дисекция. Гледах случайно американския „Сървайвър“ и си казах – ето това е моето, това го мога. В онзи момент работех вече пет години в офис и бях зациклила. Нямаше никакво предизвикателство в живота ми. Месец-два след това bTV обявиха, че ще правят „Сървайвър“. Документи подадоха 25 000 души. На първия кастинг се явихме 550 човека. Не вярвах, че ще мога да се класирам при такава конкуренция. Но ми се обадиха. На втория кастинг, вече в bTV, бяхме 180. Сядаш на столче, блесват прожектори, камери, срещу теб са Слави Трифонов и компания. И ти задават въпроси. Изискването беше да си с къси панталони или с къса пола. Купих си пола. Пристигнах с нощен автобус в шест часа. Преоблякох се в тоалетната на гарата. И отидох пеша. Всякакви предложения получих, докато стигна до bTV. Ха-ха-ха. Бях в топформа, с тен от плажа.

Какво ви питаха на кастингите?

Спомням си само един въпрос, от Слави Трифонов – нещо от рода какво мислиш за мен или какво ти е интересно да научиш за мен. Излязох от ситуация, като му казах, че образа от телевизията го знам, но ми е интересен човекът, защото със сигурност е различен. На следващия кръг бяхме 40. Пак имаше интервю, психологически тест и много подробни медицински прегледи – минахме през зъболекар, гинеколог, кардиолог – всичко се проверяваше, защото когато те поставят в такава екстремна ситуация, трябва да си здрав. И при най-малките съмнения, че нещо не е наред, не заминаваш. Трябваше да плуваме 15 дължини в басейн с олимпийски размери без почивка, не за време. И след това да се гмурнем до дъното, за да извадим гиричка. Имаше едно момиче – Маргото, фолкпевица. Беше спечелила от предаване на Венета Райкова силиконов бюст. Тя не можа да се гмурне, милата. Поемаше дълбоко въздух, махаше с ръце и крака и не успяваше. Но я взеха. Сигурно трябваше да има и такива като нея. Петър Стойчев беше на този кастинг и наблюдаваше кой как плува. Разбрах, че заминавам, на рождения ми ден – 11 юли. Ставах на 30.

Как промени живота ти това предаване?

Два-три дни след излъчването на първия епизод вече не можеше да отидеш до магазина по анцуг и по джапанки, без някой да каже – виж я, тя е. Беше доста странно. Преди заминаването за кратко се поколебах дали да пътувам. Плашеше ме, че вече няма да съм анонимна, но Мария Спасова от тогавашния екип на Слави говори един час по телефона с мен и ме убеди, че никой няма да излъчи нещо, което не съм казала, като добави – представи си, че излезеш най-якото копеле и спечелиш. Още на острова предполагах, че съм спечелила. Когато се върнахме в България, я прегърнах и й казах – Миме, май излязох най-якото копеле (от едното око на Нели потича сълза).

Помниш ли момента, в който те обявиха за победителка?

Как не! Финалът беше в НДК. Когато извадиха последния плик и обявиха моето име, усетих как се движа по инерция. Връчиха ми прозрачен кашон, пълен с пачки (четвърт милион, б. р.). Нося го, той тежи, в същото време се старая да изглеждам красива. После си го прибраха и на следващия ден ми преведоха парите по банкова сметка. Бях може би най-печелившият сървайвър, защото bTV плати данъците за наградата и аз ги получих чисти. После вече не беше така.

Какво направи с тях?

Дълго време стояха в банката. Върнах се на работа, взимах си заплатата. На Коледа накупих на всички мои близки – баби, дядовци, лели, братовчедки, майка ми, баща ми, сестра ми – всякакви скъпи подаръци, каквото ми душа иска – телевизори, такива работи. И заминах на екскурзия в Азия, където срещнах мъжа ми.

Как се случи това?

Бях казала на бившия приятел на моята братовчедка актрисата Стела Ганчева, тя участва в сериала „Братя“ сега, че ако някой ден имам пари, искам да отида на екскурзиите, които организира в Азия. Като спечелих, му се обадих – Сашо, имам пари. Пиши ме при следващото пътуване. Така с една много приятна група с Дони, Мая Бежанска, Марио Балтаджиев, Жени Лечева бяхме в Индия, Непал и Тибет. В нея беше и Иво – мъжът ми. Срещнах го на летището в Истанбул, където се събрахме, за да летим през Доха за Делхи. После се оказахме на последните седалки в автобуса с него, с Марио и един Симо, който имаше верига сексшопове и разказваше страшни истории, големи смешки. Бях почти приключила една връзка.

Как разбра, че е Той?

Не съм 100% сигурна, но предполагам, че при много момичета е така – в един момент започваш да цениш в мъжа не че е висок, рус, със сини очи, а че е умен, грижовен и може да те обогати. Да те научи на нещо, което не знаеш, на нещо, на което да се възхитиш. Иво е от тези, които много говорят, много знаят и е умен, грижовен. Когато го срещнах, се почувствах както когато се прибера след дъл-го отсъствие в Бургас, за първи път вляза във водата и се отпусна, ушите ми са под повърхността, не чувам нищо, само – бубу. И си каз-вам (шепне) – тук съм, прибрах се. И с него така. Почувствах се спокойна. Той започна да търси най-хубавата стая, най-хубавото заведение наоколо, където да се храним. Носеше кафе в стаята сут-рин. Изненадах се колко е хубаво. Можело значи!

Видях във Фейсбук, че правиш красиви чанти.

Открих ги в една от социалните мрежи. Продаваше ги жена, която предлагаше и въжетата, но бяха скъпи. Реших да потърся кой произвежда подобни въжета в България и започнах да плета чантите. Направила съм мускули от плетенето им – ето виж.