Да живее в тежката сянка на Толстой – такава е съдбата на София, единствената съпруга на гения, оставил след себе си книги, които четат и в рая, и в ада. Сега можем да погледнем света през очите на самата София Андреевна, обичаната и презирана жена, която пише роман с името „Чия е вината“ с ясното съзнание, че той може да види бял свят само след смъртта й. 

„Чия е вината“ е роман, написан от София, съпругата на Толстой. В нея се разказва за 18-годишната Ана, в която се влюбва обиграният ерген, 35-годишният княз Прозорски. Талията й, косата й, младостта й, добре ушитата рокля и стройните й крака го съблазняват дотам, че да й предложи брак. Тя отговаря с „да“, макар да не се съмнява, че ще е нещастна във връзката си, може би защото не са й убегнали „животинските“ погледи на жениха. Веднага след сватбата върху нея се стоварва „плътската любов на княза“, за която религиозното и идеалистично настроено младо момиче никак не е подготвено. Идват скандалите, децата, кърменията, скуката от страна на съпруга, влюбване от страна на съпругата. София Толстая пише по повод героинята си: „Всяка жена обича истински само веднъж. А ако се случи да обикне друг човек, то това е по вина на мъжа й, който не е успял да удовлетвори поетичните й изисквания, потъпкал ги е и й е дал само грубата страна на брака“. Ясно е чия е вината.

София Толстая замисля книгата си като отговор на написаната от съпруга й „Кройцерова соната“. Ако прочетете двете последователно, ще видите, че са почти огледални, но и в двата случая става дума за криво огледало. Едната изобличава „материалната любов“ на мъжете, в другата жената е сведена до съблазън и враг на мъжа по думите на литературния изследовател Чарлс Пърси Сноу. Появата през 1891 г. на „Кройцерова соната“ – повест за плътската любов и половите отношения в семейството, е сравнявана със земетресение. Властите дори я забраняват, а София чувства „със сърцето си“, че повестта е насочена срещу нея, че нарочно я унизява, и то в очите на целия свят. Парадоксално, тя пътува до Петербург, за да измоли от царя да бъде вдигната забраната за публикуване на „Кройцерова соната“. Обяснението на нелогичната й постъпка е, че така се опитва да разсее съмнението на публиката, че книгата описва отношенията в нейното семейство, отношенията между нея и съпруга й.

На 23 септември 1862 година Лев Николаевич Толстой се жени за София Андреевна Берс. Живеят заедно 48 години, до смъртта на писателя, и това е един от най-известните нещастни бракове на света. Въпреки че имат 13 деца (пет от тях умират в невръстна възраст), въпреки че София се грижи предано за домакинството, въпреки че преписва нечетливите чернови на съпруга си и организира публикуването на събраните му съчинения. Въпреки това.

В деня на сватбата Лев Николаевич, потомък на древен дворянски род и вече нашумял писател, е на 34 години, София е на 18. Тя е чувствително и умно момиче от семейство на богат придворен лекар с еврейско потекло, сама пишеща нелоши разкази. Лев Николаевич е дългогодишен семеен приятел на Берсови. В семейството първоначално смятат, че графът харесва най-голямата им дъщеря Елизавета и дори очакват тя да получи предложението за брак. Затова, когато Толстой предпочита по-малката сестра, д-р Берс е вбесен и дълго не дава съгласието си за сватба.