Givenchy

Кандидатствала на платформата на LVMH. Поканили я на интервю при Кристина Зелер, пословична с това колко трудно може да бъде спечелена на интервюта. „Тя винаги притискаше кандидатите да покажат на място какво умеят, защото вкъщи човек има всичкото време на света, може да нарисува какво ли не, но когато нямаш време... В първото ми училище ни бяха научили да рисуваме скорострелно. Имахме предмети като рисуване на голо тяло за минута. И моделът си сменяше позата. Или рисувахме отчупена франзела и вътрешността й с гваш. За какви нюанси става дума с темперна боя, защото гвашът е тип темперна боя... Хората, които ги биваше в този предмет, впоследствие станаха рисувачи на най-скъпата бижутерия.

Бижутерите рисуват върху сива или черна хартия с бяло и с гваш, за да могат да пресъздадат блясъка на всичко, преди да бъде направен моделът.“ В Givenchy задачите се увеличават и минава на цял работен ден. Рисува шалове, колани, чанти, ръкавици, плетени шалове. Работи върху подаръчните сетове за парфюмите, свързани с колекцията. Годините й в Givenchy са прекрасни. Екипът е много задружен. Организират празници, невероятни коледни вечери в шоурума.

Париж нощем

„Живеех до Айфеловата кула на прекрасно място – споделя Ина. – Не мога да кажа, че не съм видяла и нощен Париж с интересните диджеи, с ъндърграунд партитата. В модния бранш всички се събираха в „Барон“ – миниатюрен клуб, почти като килер, на моста Алма, който се пада зад офиса на Givenchy.

В Париж нощем имаше наистина невероятни партита, като това на „Мария Антоанета“. Беше в едни катакомби, всички бяха облечени като в кралския двор през 18. в. Връчват ти една карта и минаваш покрай барове, оркестър. Срещаш се с екстравагантни хора. В този период се запознах с наследник на Толстой, който със съпругата си обикаляше между Бразилия и Франция, с наследничка на Камю. Бях на електронно парти в катедрала извън Париж с невероятна акустика.  Имаше една компания, която организираше тези събития – „Димуши“, изпращаха имейли в последния момент.

Любовта й

Срещнах го едно лято в Tobacco. Моя много добра приятелка беше гадже с негов много добър приятел и ни запознаха. Tой знае какво иска и е много целенасочен. Иска дете – има дете. Иска да се ожени за мен. Така и направи. В началото се канеше да идва в Париж, но ми стана ясно, че... няма да се случи, защото... Не говори френски, макар че знае 7 езика. Имаме различни интереси. Икономист е по образование. Отскоро има собствен бизнес. Занимава се с премиум продукти за поддръжка на кожени изделия – Colourlock. И реших да се върна. Да скоча в дълбокото. За което не съжалявам за секунда.

Липсват ми библиотеките и музеите в Париж, но след пандемията ще може да се пътува отново. Нощните партита бяха интересни и забавни. Те са част от модния бизнес, обаче на следващата сутрин в живота ти няма нищо. Париж беше много вълнуващ, но имах и толкова много работа. Личният ми живот оставаше назад. В един момент си дадох сметка, че всичките ми колежки са стари моми. А аз искам да имам семейство и дете. Омъжих се през 2014 г., на 16 декември 2019 г. се роди синът ни Александър. И смятам, че това е далеч по-стойностно, както и да съм близо до родителите ми, които сега не го признават, но бяха в шок, че искам да се върна.

Майчинство и работа

Бях година в отпуска по майчинство. Наложи се да започна работа на 2 януари в БНТ. Свързана съм с всички предавания през цялата седмица. Решавам стайлинга за всеки ден, с кои фирми да се направи договор, кой кого да облича, какви цветове, комбинации, аксесоари – от А до Я. Имам много хубав екип.  Две стилистки, които са завършили мода в Художествената академия, учили и двете при баща ми, и една дама, която е гардеробиер и прави корекции. В моето звено са и гримьорите, фризьорите, стилистите, като общо сме 14 души.

Как се справям? Постоянно тичам. Имам детегледачка. Бабите и дядовците помагат в събота и неделя. Аз през това време рисувам. Правя си моите шалове. Щастлива съм. Смятам, че в България имам поле за изява и много неща, които бих могла да направя.