От последните й медийни изяви изминаха пет години. Мика Стоичков ме изненада още с думите, с които ме посрещна: „Благодаря за вниманието!“. За това интервю избрахме дискретната атмосфера в лобито на столичен хотел – тишина, почти никакви хора, меки дивани. Помогна и вибрацията между нас, на която тя разчита при преценката на хората. В замяна ми подари откровеност.

У нея видях силен и независим характер, воля, майчинска отдаденост, трезв поглед върху реалността, бизнес нюх. На езика на EVA този въпрос би звучал така: изненада ли е Мика Стоичков? Насочваме прожекторите към нея, за да узнаем.

Мика, ти рядко споделяш случващото се в личния ти живот. Това, че прие поканата ни, означава ли, че има нови неща в живота ти или че си се променила?

Минаха седем години, откакто се преместих в Маями. Тогава имах нужда да се отдръпна от медийното внимание в България, да се фокусирам върху майчинството, което беше труден период за мен. Всъщност за много жени е такъв, но или не споделят открито, или в обществото не е прието да се говори за следродилната депресия например. Аз имах тежка такава и смятам, че е важно да го споделя. Когато имаш нужда от помощ, трябва да го казваш открито.

Колко време продължи?

И до днес си стоят притеснения у мен дали Миа е добре, дали правя всичко по най-добрия за нея начин. Може би защото съм й се отдала изцяло. В ежедневието съм и майка, и в ролята на баща, въпреки че тя има прекрасен баща, който се грижи отлично за нея и всички се обичаме. Но не ми беше лесно. Едва сега, когато дъщеря ми е на пет, мога да кажа, че съм готова да започна да живея отново за себе си. Връща се желанието ми да се забавлявам с приятели, да пътувам. Да бъдеш майка е едновременно трудно и прекрасно. Преди да сме родители, ние сме отделни личности. За да е добре дъщеря ми, трябва да съм добре аз. Трябваха ми пет години, за да го осъзная. Затова се отдръпнах от прожекторите. Имах нужда да „лекувам“ себе си.

Освен това кърмих година и половина, в един момент това сякаш лекуваше депресията ми. Връзката, която създавах с детето си чрез кърменето, беше магическа. Просто исках да си го преживея. Една майка не бива да бъде съдена за решенията, които взима за детето си – всеки е прав за себе си.

Нека в началото да уточним – кои въпроси те дразнят?

„Какво е да имаш баща като твоя?“ (Смее се.) Не че ме дразни, защото това е нещо, с което само мога да се гордея. Но постоянно да ме питат какъв баща е той, е досадно. Разбира се, че е най-добрият! Както за всеки неговият баща е най-добрият. Дали ще е лекар, продавач, без значение. Постиженията му не го правят различен родител. Понякога е строг, понякога забавен, друг път сериозен. Има си всякакви етапи и състояния. Той е нормален родител с всичките си отговорности.

Винаги си била в свят под медийните прожектори - представяла ли си си какъв би бил животът ти без всичко това?

Много скучен сигурно. Признавам си го. В крайна сметка, родила съм се в такова семейство, не съм познавала друг живот, харесвам си моя. Свикнала съм хората да ме гледат, постоянно да ме следят какво правя, пия ли алкохол, колко пия, дали пуша… Ако щеш, като жена понякога това ми харесва. Имам възможност да използвам популярността си, за да споделям стойностни неща. Напоследък се включих в кампания, приканваща хората да ходят повече пеша и да ползват градския транспорт. Целта е да намалим ползването на автомобилите. А аз обичам да ходя пеша и приех с удоволствие идеята да се включа. Трябва да знаеш как да използваш известността си по най-добрия начин.

Отнело ли ти е нещо това внимание?

Може би спокойствието да имаме нормална семейна вечеря в ресторант. Почти винаги идва някой за автограф или просто да се запознаем, или усещаме, че ни наблюдават. За нас навън го няма личното пространство.

Можеш ли да кажеш, че живееш както искаш?

В момента да. Защото това, с което се занимавам, ме кара да се чувствам пълноценна. Започнах да развивам бранда H8S (за спортни дрехи, б.а.), който е успешен и се харесва. Произвеждам и водка. Гледам си детето. Живея спокойно. В хармония съм с всичко и всички около мен. Всичко, което правя, ми доставя удоволствие.

Как реши, че искаш да направиш българска водка?

„Виновна“ е пандемията. Изкарвахме много време вкъщи, правехме си коктейли с водка. Един ден бях на точното място в точното време. Запознах се с човек, който ми предложи инвестиция в този бизнес. Замислих се защо да не си направим българска крафт водка. Но да е мека, блага, приятна. И я направихме. Дори мъжете признават, че е отлична. Марката е DS Vodka (@dsvodkaedition). Засега предлагаме Local edition Sofia. Имаме идея да направим още Local edition-и Варна, Бургас, Банско, Барселона, Маями, Милано и т.н. Дизайнът е много приятен. Идеята е бутилките (изчистени като форма, б.а.) да станат колекционерски. На етикета на всяка бутилка е изписана информация и факти за самата водка. Красиво е. Това е моят бизнес, който ме кара да се чувствам много пълноценно. В проекта сме две жени - заедно с партньорката ми Венета Джоголанова. Тя също е майка на две деца. Две майки с деца правят водка. (Смее се.)

Може би хората ще си кажат – какво разбира една 33-годишна жена от водка. Честно казано, нищо. Обаче намерихме правилните хора. Шест месеца работихме с технолози. Водката ни е изключително качествена. Източникът на водата за нея се намира в подножието на връх Вихрен. Всички ресурси за производството са български. Цялото семейство много обичаме България и всичко българско. Така че създадохме българска крафт водка. Аз не пия твърд алкохол, но тази водка пия с удоволствие.

Имала ли си преди това някакви неуспехи в бизнеса?

Имала съм, но не бих ги нарекла неуспехи. По-скоро неща, на които не им е било времето. Или пък не съм имала възможност да доразвия, защото се е налагало да заминавам за чужбина например. Ако имам бизнес тук, а мен ме няма и няма как да се грижа за него, няма шанс да потръгне. Не става въпрос да вложиш едни пари, а да си истински в това, което правиш, да се грижиш всеки ден за бизнеса си.

Пандемията ли те върна в България?

Заради пандемията се върнах през септември 2020 г. С Миа бяхме в Маями и не ми беше лесно. Буквално всичко затвори – не можехме да се разхождаме по улиците, в парковете. Миа не се чувстваше добре. А ние с баща й (с когото имаме прекрасна връзка) решихме, че детето не е окей там. Той предложи да се прибере в България с нея, докато аз си оправя нещата в Маями и се подготвя да се върна. Два-три месеца по-късно и аз се прибрах. В България имам повече свобода. В Маями например пазарувах абсолютно всичко онлайн. Психически това е много потискащо – купуваш си дори домати и краставици през екрана. Липсваше ми разнообразие в ежедневието. Родителите си не виждах почти година – живеем на една улица, но минавахме с колите и си махаме. Психически това ни потисна. Реших, че тук е малко по-лесно и свободно. Имам доста роднини, баби, има кой да ми помогне с малката. Освен баща й, в Маями нямаше кой да ми помага. Записахме я на детска градина тук, която тя от първия ден обожава и е щастлива там. Контактно дете е.