Като в съдбата на всеки човек, вас ви сполетяха трудни моменти. Визирам смъртта на съпруга ви. Как преодоляхте този момент и какво ви дава сили да продължите?

Когато съпругът ми Митко почина внезапно, изживях страхотен шок. Бяхме заедно 50 години и когато си отиде, все едно някой изтръгна половината от мен. Така се чувствах и продължавам така да се чувствам. Той направи всичко възможно тази клиника да съществува, подкрепяше ме, беше най-близкият ми човек, живееше с мен в мизерните хотелски стаи, гладуваше с мен, работеше неуморно в клиниката.

Ако не беше той, клиниката нямаше да я има. Всички бяха настроени срещу мен в началото, цялото лекарско съсловие, малко хора ми вярваха. Много пъти бях на ръба да се откажа, но той ми даваше кураж и рамо. И когато си отиде, си казах, че ще продължа да развивам нашето дело в негова чест, заради него. Понякога чувствам, че той ме гледа отгоре, усмихва ми се и ме подкрепя, както винаги го е правил. Но ми липсва ужасно.

В кой момент от деня се чувствате спокойна и щастлива?

След като изпратя и последния си пациент за деня, се чувам с любимите си хора – внучките, сина ми и снахата, дъщеря ми, близки приятели. Когато всичко е наред и аз съм си свършила добре работата, се чувствам спокойна и щастлива.

В света в момента се правят изследвания за генетично подмладяване, какво мислите за това?

Не съм запозната с тези методи на генно подмладяване, но познавам и теоретично, и практически много добре метода на лечебното гладуване като начин за подмладяване на организма. Точно на тази тема са посветени научните експерименти и многобройните статии и лекции на професора по клетъчна биология Валтер Лонго от Института по геронтология и дълголетие в Калифорния, САЩ. Лечебното гладуване задейства механизма на автофагията (от древногръцки - самоизяждане), при която здравите клетки унищожават „клетъчния боклук“ – старите и болни клетки заедно с вирусите и токсините в тях.

Ето как професор Лонго обяснява механизма на дълголетието: Гладуването от два до четири дни ни защитава от поражения на имунната система и регенерира нашия организъм. Когато гладувате, организмът се опитва да пести енергия и едно от нещата, които може да направи, за да спести енергия, е да рециклира много от имунните клетки, които вече не са необходими, и особено тези, които са повредени и износени. Това, което започнахме да забелязваме в изследванията на хора и животни, е че броят на белите кръвни клетки намалява при продължително гладуване. А когато започнете отново да се храните, кръвните клетки се възстановяват. Така започнахме да се питаме: Добре, откъде идват? От производството на нови, здрави имунни клетки – това е отговорът.

Така че съвременната медицина няма защо да търси отговорите на въпросите за дълголетието и младостта в методите на генното инженерство. Природата отдавна е дала тези отговори, трябва само разум и почтеност към нея, за да я имаме на своя страна, като съюзник в битката за здраве и дълголетие.