Ето тогава, когато прегледите сякаш не свършват, ме завладява умора. Особено тежки са съботите ми, защото тогава идват хора за прегледи и консултации от цяла България. Когато имам свободно време, отивам при внучките си във Варна, готвя им, помагам им за училище, разхождаме се из Морската градина. Най-често в неделя отделям време да отида в къщата си в с. Слънчево, за да видя какво има пък там да се върши. Често пътувам за интервюта и участия в събития, преди пандемията – и за публични лекции на здравни теми. Тъй като спя в клиниката – вече цели 28 години, всеки един от пациентите може да ме намери, да говори с мен, да пита, да се оплаче. Понякога ми идва много. И тогава се чувствам преуморена. Но винаги вдигам телефона си – и бившите, и настоящите пациенти го знаят.

Когато човек се чувства удовлетворен от работата си, има усещане за щастие. Вие изпитвате ли това чувство?

Да, щастието е усещане, а не състояние. Не мога да не изпитвам щастие, когато знам, че съм помогнала на толкова много хора да намерят своя път към здравето. За 28 години през клиниката са минали над 48 000 пациенти. Някои от тях са били по няколко пъти. Има хора, които идват от 20, от 25 години. Но истински щастлива ме карат да се чувствам малките деца, родени от майки, които са гладували продължително при мен, за да забременеят. Жени, които са опитали инвитро и всякакви други методи, но без успех. Усмивките на техните бебета, които вашето списание някога нарече „гладните бебета на д-р Емилова“, ме правят щастлива. Керанка, която дойде преди 15 години в клиниката с диагноза множествена склероза и с патерици, едвам пристъпваща, а днес е красива и жизнена млада жена на 40, която работи, танцува и няма и помен от симптомите на заболяването, и пътува често до клиниката да дава кураж и съвети на болни хора – ето такива хора, когато ме прегърнат и ги видя усмихнати, ме правят щастлива.

Да поговорим за храненето. Колко пъти в годината практикувате лечебно гладуване, кога и защо?

Практикувам лечебно гладуване от 30 години. В началото, когато се лекувах от моите болести, със съпруга ми правехме по две 20-дневни гладувания – пролет и есен. Откакто го няма, правя само пролетното гладуване, на череши, но иначе всеки месец правя по три-четири дни на плодове, през есента – едно десетдневно гладуване. Никога не закусвам, до 12 часа приемам само фреш или плодове. Не мога да се нарека веган или вегетарианец, но в ежедневието се храня предимно вегански – с това, което се готви в клиниката, а то е изцяло растителна храна. Когато се събираме цялата фамилия на големи празници, си позволявам да хапна малко месо от домашни животни – на Великден, Коледа, Нова година.