„Бабо! Виж кой дойде на гости“ – се провиква Елтън Джон. Възрастната му роднина, преминала седемдесетте, кротко плеви лехите до оградата на къщата им в Уудсайд. Вдига поглед и замръзва. „Как можа да ми го причиниш – ще се скара малко по-късно следобеда бабата, – да стоя там и да разговарям с кралицата майка, обута в проклетите си гумени ботуши и с градинарски ръкавици! Какъв срам!“ Не е първият път, в който внукът й докарва някого почти до инфаркт. Няма да е и последният.

Елтън се запознава с Нейно Величество британската кралица в дома на режисьора, сценарист и филмов продуцент Брайън Форбс, допадат си, Елизабет го кани на вечеря в Роял Лодж и се оказва много забавна. Хапват, тя пуска любимата си плоча със стара ирландска нецензурна песен и настоява да танцуват заедно. Естествено, че ще й върне жеста с покана за обяд.

Животът на сър Елтън Джон няма нищо общо с нормалния! Пътят му към световната слава, петте „Грами“, петте „Брит“, двата „Оскар“, двата „Златен глобус“, двете „Тони“ и прочие награди, към 300-те милиона продадени копия на албумите му започва от общинско жилище в предградие на Лондон.

Детството му не е особено радостно. И двамата му родители са инатливи и сприхави – качества, които той ще наследи. Баща му е търговски пътник и не се свърта много вкъщи. Затова пък майка му „компенсира“ с проклетия и променливи настроения, вариращи от ужасни през намръщени до отчаяни мълчания. Шийла Айлин има таланта да произведе скандал, дори да е съвсем сама. Така че като дете Реджиналд Дуайт (както е рожденото име на Елтън Джон) прекарва повече време в стаята си, заключен сред идеално подредените си колекции от плочи, комикси, списания, книги и какво ли още не. Вманиачен е на тема статистики и събиране на предмети. И това се засилва с годините.

След края на първия му брак с немската инженерка по звукозапис Ренате Блауел, желаейки да се освободи от част от притежанията си, за да отвори място за нова енергия в живота си, Елтън ще покани експерти на „Сотбис“ да оценят колекциите му. А те ще си тръгнат озадачени. Не от изобилието от антики, дизайнерски столове, бижута, стъклария, вази ар деко, настолни лампи „Гале“ и „Тифани“, а от предмети като макет на маймуна бонобо в рокля от 18. век или кукла-радио с прозрачен пеньоар и гърди с копчета за настройка на програмите и звука, или чифт месингови кранове за баня с грамадни плексигласови тестиси. (Елтън Джон си е купувал и трамвай, и гигантски стъклен тиранозавър Рекс, последния – от Ринго Стар след напиване.) Всичко се продава до последния предмет на последвалия търг, между другото…

Бащата на Елтън Джон усеща накъде би се насочил пътят на сина му, ако започне да се занимава с рокендрол. Макар освен търговски пътник да е музикант и тромпетист, Стенли Дуайт е твърдо против тази музика. Смята, че тя води до деградация: „Виж ги как се обличат – подвиква старши, – как се държат, въртят бедра, показват си пишките. Ти няма да се забъркваш в това!“

но Реджиналд се забърква

Докато родителят му желае за него най-доброто – бъдеще в Кралските военновъздушни сили или да е счетоводител в банка, синът си казва наум, че и двата плана бащата може да „си ги завре отзад“. Реджи свири на пианото на баба си от малък, ходи на уроци от 7-годишен, в училище композира, на 11 печели стипендия в Кралската музикална академия и учи класическа музика. На 14 се мести с майка си при новия й приятел Фред – живописец и декоратор, когото обиква като истински баща и благодарение на когото е нает за пианист в клуб. Изгряващият музикант започва да носи очила, за да прилича на Бъди Холи, после си измисля псевдоним, съчетание от имената на двама от приятелите от тийнейджърската му банда „Блусолъджи“ – саксофониста Елтън Дийн и вокалиста Лонг Джон Болдри. По средата добавя името на коня на вехтошаря от един ситком – Херкулес. И така Реджиналд Дуайт се трансформира в Елтън Херкулес Джон.

Двуметровият блус певец Лонг Джон Болдри е вдъхновение по пътя към трансформацията с извънредната си ескцентричност и бохемски начин на живот. „Обожавах компанията му – разказва Елтън. – Животът му гъмжеше от злополуки, често резултат от самоунищожително пиянство.

Веднъж така се натряска, че падна с белия си костюм от скала. Наричаше се Ейда, говореше за другите мъже с женски местоимения и докладваше в дълбочина сексуалния си живот: „Имам едно мъжко гадже, Ози се казва... Сладур, той се врътка на мойта патка!“ Нямах понятие какво означава да си гей – признава Реджи, – не знаех, че този термин важи и за мен. Просто си го повтарях: „Какво? Той се врътка на твойта патка? Как? Защо? Ама какви ги приказваш?“ Ще дойде време и ще разбере, а дотогава друга важна среща в живота на Реджиналд Дуайт е с текстописеца  Бърни Топин. Запознават се, отговаряйки по едно и също време на обява в сп. New Musical Express, получават възможността да работят заедно и откриват творческата химия помежду си.

Третото важно познанство е с колоритния издател и рекламист Тони Кинг – вманиачен меломан, работил с „Ролинг Стоунс“, приятел с „Бийтълс“ и впечатляващ с бомбастичен стил на обличане, с който „би привлякъл внимание и посред марсианско нашествие“. Отново гей... Елтън Джон е толкова запленен от външността му, от изрусените кичури, герданите, копринените шалове, носени по няколко едновременно, и от чувството му за хумор, че иска да бъде точно като него – също толкова скандален и екзотичен. Така че си пуска мустаци, слага кожух в афганистански стил, по-евтиничък и затова миризлив, и поръчва на шивачка, приятелка на майка му, да му ушие риза от плат за завеси с рисунки на дървено човече. На рекламите на първия си сингъл добавя към тях и мека шапа от имитация на леопардова кожа. Това не помага за продажбите. Хич не са добри, но някой от издателската компания „Филипс“ чува гласа на Елтън, оценява го и той получава договор за издаване на няколко сингъла.

и тогава настъпват усложнения

Не заради музиката. Там всичко върви. За личния живот говорим. На участие на „Блусолъджи“ в клуб в Шефилд Елтън среща Линда Удроу. Тя е висока, руса и с три години по-голяма. С Елтън си говорят приятно, започват да излизат, не правят секс, което тя приема за романтика, а и в края на 60-те това се смята за напълно нормално. Линда дори се нанася в наетия от Елтън и Бърни апартамент в Лондон. Помага им финансово, може би има богати родители, и започва все по-често да споменава думата годеж. На двайсет и една Елтън се сгодява. Ми, не го бива да спори. Определена е и дата за сватба. Това вече прелива чашата и певецът си мушва главата във фурната, подлага си с възглавница, пуска газта на печката, не много силно, като при това е отворил прозорците. Явно не му се мре съвсем. Приятелят му Бърни е в съседната стая, чува шум, влиза и го издърпва, преди дори да е замирисало. Същата вечер блусарят Лонг Джон Болдри разяснява на Елтън защо не може да се ожени – защото е гей. „Не бях сигурен какво значи“ – признава Елтън Джон. Така или иначе се напиват почти безпаметно, следва прибиране, скандал с Линда, заплаха от нейна страна, че ще се самоубие, и драматичното й напускане на апартамента.