текст ивайло харалампиев - Мадрид,
михаела петрова - София

Филмът "Българските любовници" не е български, а испански и историята не е от най-ласкателните за имиджа на младите български момчета, пръснати по света. Правен е по романа на испанеца Едуардо Мендикути (издаден на български от издателство Hispanica през 2001г.), който твърди, че всичко, което се случва в книгата, е лично преживяна драматична история. Въпреки кривите усмивки, които този филм несъмнено ще предизвика у нас, световната му премиера е в раздел Панорама на 53-ото Берлинале, продаден е на 12 държави, ще открие фестивала в Торино и е поканен за участие още на 60 фестивала. Засега българска премиера не се обсъжда.

 

 

историята

40-годишният испанец Даниел, хомосексуалист с аристократичен произход, се запознава с младо и пълно с живот наше момче. Кирил е на 23 години и е представител на първата ни вълна емигранти. Ето как са изглеждали нашите момчета през очите на Даниел: "Да имаш любовник от България може и да звучи като екстравагантен и екзотичен каприз, достъпен само за космополитни и богати сладострастни женчовци, или като привилегия за претенциозни содомити и дръзки хомосексуалисти, или като някаква нечувана префиненост, но в средата на 1990 в Мадрид съвсем не беше така. Трябваше само да наобиколиш "Пуерта дел сол" (площад в старата част на Мадрид), да огледаш момчетата, скупчени около фонтана; да усетиш очарователната смесица от арогантност и безпомощност, която излъчваха като единствено средство за оцеляване. Достатъчно бе да си избереш един, да му се усмихнеш, да се доближиш до него, да го поканиш с общоприетите знаци да хапне или да пийне в заведение за бързо хранене и да му предложиш, отново със знаци, по възможност по-дискретни, да прекарате известно време у вас. Отговорът на момчето биваше светкавичен: "Пет хиляди песети". Бяха се научили още от първия миг да го казват на съвършен испански."

И така, Даниел се влюбва в Кирил. Започва да го издържа, урежда документите му, дори рискува живота си, предавайки радиоактивен материал на български мафиоти. Приема, че ще трябва да издържа и гаджето на Кирил - Калина. Идва на сватбата им в България, готов е да заложи името, репутацията, парите си, само за да е щастлив българският му любовник. След всичко, което преживява в името на любовта си към Кирил, Даниел казва:

"Бях рицар и имах български любовник, който пък от своя страна си имаше любовница българка. Тримата образувахме едно уникално семейство в зародиш, зачатък на странна и главозамайваща фамилна троица, в която всичко мое им принадлежеше, а от всичко тяхно аз споделях единствено българина. Ала останах без любовник и сега се чудя дали все още продължавам да бъда рицар. Мисля, че съм безнадежден случай. Жалка работа.

Като начало смятам да се напия. Винаги съм бил рицар - въздържател, но в този момент с нагла решителност и разпасаност - задължителна за всеки безнадежден случай - отварям бутилка rakia. Това е алкохолът, който българите поемат с литри в миниатюрни чашки от дебело стъкло с искреното намерение да си сгреят сърцето. Преди, за да устоят с негова помощ на неумолимата враждебност на комунизма. Сега, за да продължават да оцеляват пред същата неумолима враждебност на тоя непоправим живот. Защото в края на краищата, единственото нещо, което им остава завинаги като стар, безмилостен приятел, това е тяхната rakia.

Nazdrave, както се казва на български."

българската гледна точка

Във филмовата версия ролята на майката и бащата на Кирил са поверени на актьорите Елена Райнова и Марин Янев. Ето какво сподели пред ЕВА българският баща и актьор:

"Когато прочетох романа, се притесних, че ще участвам в този филм, но след време си дадох сметка, че трябва да възприемаме думата "любов" в цялата широта на понятието. Любовта на Даниел наистина е уникално чиста. Той обича с цялото си сърце и момчето, и неговата приятелка. Когато снимахме в Испания, специално отидох до площада, където до ден-днешен се събират българските момчета. Сега са по-известни като "автомафията". Запознах се с някои от тях и разговаряхме. Мисля, че дори при тях нещата вече не са същите, както са били в началото на 90-те.

Колкото до нашето участие, ще запомня снимачните дни като периода на "спечеленото доверие". Испанците бяха предубедени по отношение на българските актьори, но за една седмица в Мадрид, започнаха да ни ръкопляскат бурно след всяка снимана сцена. Бяха шокирани, че и ние можем да бъдем добри професионалисти. Освен това, благодарение на нас във филма има автентично български неща. "Домът на родителите на Кирил" нямаше нищо общо с типичен български дом. Вслушаха се в съветите ни и пренаредиха, каквото можаха. Освен това ги научихме, че ракия не се пие без салата. Дълго ги убеждавахме, че за градовете в България не е типично, като се събудиш, под блока ти да реве магаре. Когато дойдоха на снимки в България, самите те се убедиха, че представите им са били доста объркани. Спомням си и един малко комичен случай - за сватбата на българския любовник и приятелката му ангажираха истински български поп, не актьор и той отказа да каже имената Кирил и Калина, за да не се направи асоциация с фамилията на Симеон Сакскобургготски."

 

испанската гледна точка

Режисьор на филма е Елой де ла Иглесия - митологична фигура за испанското кино. След като е бил на върха, рязко се срива и години наред се отдава единствено на алкохола, наркотиците и хомосексуализма си. Това е първият му филм след повече от 15 години пауза във филмовата му кариера и след специализирано лечение в клиники. Както каза Марин Янев: "Болнав и изпит човек, но личи, че е професионалист. Само с поглед подчиняваше целия екип."

 

А екипът бил от съвсем млади кинаджии, боготворящи своя идол - Елой де ла Иглесия. Ето какво казва той специално за ЕВА:

"Още когато прочетох книгата, си казах, че трябва да направя филм. Това е история, базирана изцяло на вътрешния монолог на главния герой, затова беше доста трудно да я пренесеш в друг изразен език. Най-силно ме привлече лабиринтът от самота, в който героят генерира демони. Хвърля се в опасни ситуации, за да разчупи тази самота. Не сме имали намерение да поставяме въпроса за хомосексуалността, а за самотата. Нормално е публиката да се скандализира от това, което не й харесва, но се усеща подтикната да види. Хората обичат да гледат истории, които едновременно ги карат да се смеят и да тъгуват.

Зная, че романът е скандален в България. На колоквиумите в Берлин имаше българи, които в началото бяха леко възмутени, но в крайна сметка го приеха добре. Мисля, че този филм би обидил само свръхнационалистите в България. Филмът всъщност засяга универсалната тема за самотата - тя не е нито испанска, нито българска."

 

Фернандо Гийен Куерво, съсценарист, съпродуцент, играе ролята на Даниел в "Българските любовници":

"Даниел знае, че го използват, и се оставя да бъде използван, за да заглуши своята самота. И в известен смисъл плаща един социален и исторически дълг. На пръв поглед изглежда, че Кирил се възползва от Даниел - от парите му, от социалния му статус. Но след по-деликатно вникване става ясно, че Даниел използва повече Кирил, защото се възползва от нуждата му за преживяване."

Ролята на българина Кирил се изпълнява от албанеца Дритан Биба, а на неговата българска приятелка - от хърватска актриса. За целта и двамата са учили български и са предпочетени пред наши актьори, защото вече са участвали в испански филми, живеят и работят в Испания от 4 години.

 

Дритан Биба:

"Като българин се чувствах много добре. Аз също познавам това минало - затворено, с много липси. В никакъв случай не съм преминал през премеждията на Кирил, но не ми беше трудно да го разбера. Това е един от най-човешките персонажи, които съм играл (досега е участвал само в късометражни филми - б.р.). Но след този филм много ще трябва да внимавам да не ми сложат етикет, да не попадна в клишето на бандит, сводник или пък герой любовник. Доста се притеснявах от голите сцени, понякога обърквах българските реплики, но режисьорът е невероятен и много ми помогна да преодолея притесненията си като актьор."