Артър Елгорт сънува красота
Краси Генова 06 July 2025
Жизел Бюндхен, Vogue, 1999 г,
Американският фотограф е легенда в света на модата. 84-годишният Артър Елгорт приема с усмивка моментите, когато го представят като бащата на Ансел Елгорт – по-малкия му син, секси актьор със загадъчно екранно присъствие, дължащо се и на скандинавските корени на майка му, балерината Грети Холби. Името на сина му Ансел не е избрано случайно, защото Ансел Адамс е любимият фотограф на Артър Елгорт.
Въпреки че организира поне веднъж на пет години експозиция в околностите на Холивуд, Елгорт не е сред фотографите, които снимат звездите на киното и театъра. Дебютира в модни списания, а след като попада в полезрението на главната редакторка на Vogue, кариерата му се устремява стремглаво към големите фешън кампании, в които остава недостижим. Поне до времето, в което не се появява по-младото и амбициозно поколение, което обаче и до днес му отдава дължимото – със заслужени овации и признания, че и досега ползват някои от похватите му в улавянето на красотата. Благодарение на съпругата си, балерина, има достъп до балетната сцена и нейните звезди. И досега си спомня с носталгия за великия хореограф Джордж Баланчин.
„Много силно е повлиял на работата ми като фотограф, защото, както знаете, в една голяма част от фотографиите ми има изследване на движението на телата. По някакъв начин именно той, без дори и да осъзнава, тласна в тази посока развитието ми като фотограф. И досега за мен Баланчин си остава най-добрият хореограф и от него съм научил безценни съвети, именно свързани с движението на тялото и с невидимите на пръв поглед неусетни промени, които настъпват в кадъра, породени от него.“
Въпреки дългогодишната кариера в модната фотография и до днес Елгорт е категоричен, че никой не може да надмине американския фотограф Ървин Пен, който остава неговото най-голямо вдъхновение. „Всичко, което правеше Ървин Пен, беше толкова семпло – използваше дневната светлина по начин, по който аз само можех да си мечтая. Работеше само с Rolleiflex камера, за каквато тогава бленувах и аз, и всичко, което заснемаше, беше съвършено. Винаги съм мечтал да бъда толкова добър, колкото е той!“