Възможно ли е да имаш семейство и Hacienda Beach едновременно – с всички тези хубави жени, които идват в клуба, и нощния живот?

Летата и уикендите са различни от останалата част на живота ми. Когато затворим Hacienda Beach наесен, животът ми в София е друг. Нямам и нужда да е същият. След Перу спрях да мисля, че може да пропусна нещо и че трябва да правя нещата на всяка цена. Сега приемам доста по-спокойно нощния живот на Hacienda Beach, без тази превъзбуда, но със същата страст.

Мислиш ли, че е важна следата, която оставяш след себе си?

Мисля, че ние сме не това, което си мислят хората за нас, а това, което оставяме в тях. Ако е усмивка, си усмивка. Ако е любов, си любов. Можеш да си мислиш, че си много готин, но ако оставяш у хората напрежение, си напрежение. Напоследък съм много повлиян от новите течения в управлението – така наречената обърната пирамида. Харесва ми ръководителят да мотивира, а не да управлява. Не ти да подаваш неща, които екипът ти да върши, без да ги разбира. А те да ти предлагат идеи. Примерно при нас сервитьорите определят вината, които трябва да продаваме, барманите – организацията, диджеите – музиката. Ние обсъждаме идеите им. И според мен е важно и ценно една компания, една партия, един отбор да имат мисия, визия и кауза за това, което правят. Ако ги няма, хората не вибрират на една честота и движението не е ясно.

Кой е оставил най-голяма следа у теб като човек?

Не е един. За Роси Иванова се сещам много често. Не бяхме еднакви в това, което правим, но като че ли имахме една визия за това как трябва да се случват нещата в живота. Тя много ми повлия. Запозна ме с Кольо (Карамфилов) и Стефан (Божков), който ми е много близък приятел и с когото говорим с часове на всякакви теми. Трите вечери със Стефан Данаилов и няколкото срещи, в които ме разпозна и се сближихме с него, са много важни за мен. Изпитвам огромно уважение към него. Преценката му за хората беше много точна. Към Таня (Лолова) – също. Беше сензитивна и усещаше хората. И й се възхищавах как умееше да отблъсква много тънко лошите, с някоя шега. А към готините се отваряше. Много се сближи с майка ми. Бих казал – и Лили Иванова, с нейния мистичен професионализъм. Срещите, присъствието и общуването с нея са оставили следа у мен.