Имаш ли представа колко бебета са се родили от енергията тук?

Много. Знам със сигурност за децата на екипа. Вече има шест бебета. Последното е на Владо – нашия магьосник фотограф заедно с една от танцьорките ни миналата година. Търсим си нова, че тя ще ражда вече. Това означава, че има любов.

Твоят син да го броим ли?

Естествено. Казва се Габриел и е на четири години. Не беше планиран, не беше част от връзка. Просто се случи като онези щастливи съвпадения или намеси на съдбата. Бих искал да мога да го виждам по-често. С майка му не живеем заедно. Отношенията ни са сложни на този етап, но имам добро чувство и съм сигурен, че всичко ще се подреди. Може би пътуването ми в Перу ми даде увереност да приема нещата такива, каквито са.

Какво се случи там?

Отидох на аяуаска. Мои приятели в Ню Йорк бяха ходили, бях чел много, бях гледал и преди две години реших да опитам. Изкарах 14 дни в джунглата и минах пред шест церемонии при шамана Рикардо Амарило. Всяка от тях беше невероятна среща със светлината и тъмнината. Осъзнаваш, че са реални, че сме изградени от тях и са в безкрайна борба в нас. С всяка аяуаска, която пиеш, в зависимост от смелостта и целенасочеността ти можеш да се гмурнеш до най-дълбоките дълбини на своята тъмнина. И там е страшно. Лошото е, че губиш връзка с времето, все едно продължава десетки години и ще е завинаги. Асистентът на шамана ни учеше как да се молим на Господ за светлината, за да можем да излезем. Това преживяване ми отвори очите за идеята, че душата не умира, че сме в постоянен процес на прераждания, на спомени от минали животи. Успях да се върна назад. В един от животите ми съм бил воин. Бях в битка на една галера, голямо клане. Оживях, но се оказва, че споменът от емоцията за случващото се е закодирал в кръвта ми. Там получих енергия.

Как изглеждаха тези 14 дена в джунглата?

Стигаш със самолет до Икитос – най-големия град, до който няма сухопътен достъп. После пътуваш със смешни триколки, след това – с кану по Амазонка, и стигаш до селището на Рикардо Амарило. Нужни са ти много малко дрехи – джапанки, къси панталони и пет чифта тениски. Леглото ти е върху дървен под, оградено с мрежи за комари, над теб от сламен покрив виси лампа и реално си на открито. Това за тях е бунгало. В пет сутринта едни папагали си вдигаха „семейни скандали“. Други животни не видях. Пред бунгалото с мрежи имаше хамак. Като го видях, си помислих – кой нормален човек ще легне на него сред джунглата. Четири дена по-късно след първите церемонии бях на хамака отвън. Чувствах се толкова свързан с природата. След петата ми церемония, докато слушах една песен на florence and the machine – you got the love, нещо в мен се отприщи, съединих се с всичко, беше много емоционално. С всеки изминал ден се чувствах като прероден.