Джаз и уиски в центъра на центъра

Неотдавна отвори и съответно поради пандемията затвори врати „Клуб Ж“ на ъгъла на ул. „Веслец“ и ул. „Цар Симеон“ в столицата

Елка Влаховска 03 August 2021

Снимка: Светослав Караджов

Както и да го мислим, идва лятото, когато всеки иска да бъде някъде на открито. Морето, планините и чуждите държави ни мамят да разширим сетивата си, да отворим път на илюзията за свобода. Има обаче една територия, която дори в затворения от кооперации център на София дава това усещане и примамва с понякога много по-голямата сила на „вътрешното откривателство“. Това е територията на джаза, колкото и условно и неприемливо за истинските меломани да е това понятие.

Неотдавна отвори и съответно поради пандемията затвори врати „Клуб Ж“ на ъгъла на ул. „Веслец“ и ул. „Цар Симеон“ в столицата. Отворен сега отново, този бар е място, където софиянци, нарочно не употребявам думата столичани, ще намерят онова, което е трудно да се опише с думи – родството си с историята на града и с културното си наследство.

Интериорът е в ретро стил в духа на 60-те и 70-те години на миналия век у нас – паркет от естествено дърво, удобни кресла – възстановени оригинални образци, претапицирани в подходящата дамаска, и посуда, напомняща за бохемските събирания у дома, защото къде иначе са могли да се случат споделянето и радостта от съобщността на интереси в онези времена?

Собственик на „Клуб Ж“ е Йордан Жечев, криейтив директор на една от най-награждаваните рекламни агенции у нас, в съдружие със Савина – по-млада от повечето модели у нас дама, която носи в себе си лекота на общуване и непринуденост, характерни за поколението Z, нейното поколение. Как е стигнала емоцията на джаза до нея, дори не мога да гадая, но дори само начинът, по който отмята косата си, говори и поглежда през рамо, може да даде подходящата атмосфера за вглъбяване и слушане на много редките издания на винилови плочи с джаз в клуба. Според мен едно яркочервено червило на устните й би допълнило усещането за ексклузивност на мястото.

В „Клуб Ж“ модерната хипстърска вълна може да срещне старите кореняшки софийски емоции на културно общуване и забавление и дори да се смеси с тях, а това, повярвайте ми, е доста трудна за постигане и почти алхимична амалгама.  
Ето защо е поставено предизвикателство. По подобие на английските клубове е въведено своеобразно членство – винаги си добре приет в клуба, ако „осиновиш“ някоя от смешните фигурки на животни, окачени по стените. Събирани от неординерни места и оформени от тандема Богданов/ Мисирков, тези забавни знаци за принадлежност дават правото да се почувстваш като част от обществото, което харесва джаз музиката и има определени и донякъде наследени правила на поведение в духа на семейните софийски традиции.

От сутринта до 22 часа вечерта поради изискванията на разпоредбите за центъра клубният член може да изпие великолепен салеп (да си припомним София след Освобождението и ако искаме, дори да си препрочетем записките на Димо Казасов) или да опита горещ шоколад. Да поседи в тишина или на фона на избрана джаз музика и да помисли дали следобедът на един фавн е по-добър от пътешествията на Одисей.  

С настъпването на вечерта идва време за кино от спускащия се екран пред стената с оголени тухли, за уиски, което е подбрано с усета и познанията на ценител, и за пуканки в трюфелово масло. Може да звучи снобски, но не е – преживяването няма цена, определяна като стоките в масовите търговски вериги. То е начин за добро прекарване на вечерта сред хора, които споделят същите ценности като теб.

Колкото до старанието всичко да бъде направено дори „прекалено“ добре, ще спомена невидимите неща – шумоизолацията и акустиката, за които никой няма дори да се замисли, когато блекаут завесите закрият улицата, осветлението се приглуши като в джаз клуб от 30-те в Щатите, а мощният контролиран звук от уредбата превземе тялото ти, не само ушите, и накара сърцето ти да усети преживяването, наречено джаз.

Като място за истински меломани тук е обособена стена с редки издания на винилови плочи. Всеки ценител, ако още притежава стария си грамофон или се е сдобил с винтидж изделие, може да си купи онова, което докосва сърцето му. А ако иска само преживяване на мига, може да влезе в малкото магично пространство, наречено стаята на Дейвид Линч, и да потъне сам или с компания на чаша уиски в един може би още незагубен свят във времена, когато световната цивилизация полага усилия да го превърне в изгубен.

2 КОМЕНТАРА
2
ketniss
05 August 2021, 00:45

!!!???

1
ketniss
05 August 2021, 00:42

"този бар е място, където софиянци, нарочно не употребявам думата столичани, ще намерят онова, което е трудно да се опише с думи – родството си с историята на града и с културното си наследство."

ТВОЯТ КОМЕНТАР