Залезът на боговете

Междувременно Тони Къртис преживява изключително тежко залеза си като актьор и най-вече като звезда. От края на 70-те, когато кариерата на Джейми тръгва нагоре, неговата поема главоломно надолу. Кризите му стават все по-дълбоки и опасни – алкохол, всякаква дрога, но най-вече – кокаин.

Става агресивен и непредвидим и никой не иска да си има взимане-даване с него. Никой освен Джейми. Дай й на нея кисели холивудски величия! Тя наистина иска да помогне на баща си, защото усеща, че онова, което той е постигнал от нивото, от което е тръгнал, му е струвало много, струвало му е всичко – нормален живот, нормално семейство. Когато се опитва да му даде кураж, че сега ще има повече време за това, той й изкрещява досущ като Зевс Гръмовержец от върха на Олимп, че няма нужда от нищо нормално. „Не говори глупости, Джейми! Звездите се наслаждават във всеки един миг от славата  и живота си на звезди“ – казва й той. И тъй като тя не може да го утеши, като го накара да приеме доводите й, решава да сподели неговите. В резултат веднъж двамата се надрусват с кокаин до припадък. Това му помага дотолкова, че става чест пациент на клиниката за лечение на зависимости „Бети Форд“. Тогава Джейми е готова да се закълне, че подобно нещо никога няма да се случи на нея самата. Само че…

По-страшно и от хорър

Джейми е на 35 години, когато снима филма Perfect. Току-що се е омъжила за Крис и всичко й върви като по вода. Една сутрин отива на снимки, гримират я и застава пред камерата, както обикновено. Оператор е маестро Гордън Уилис. Минава известно време, през което всички се чудят какво прави Уилис, и тогава той заявява на всеослушание: Няма да я снимам днес, има непоносими торбички под очите и гримът не може да ги скрие!

Джейми е ужасена от думите му и унизена от това, че ги казва пред всички. Тя има кръгове и торбички под очите от съвсем млада, тъй като кожата й е изключително фина. Докато режисьорът търси решение на проблема, скорпионската природа на Джейми проговаря, и тя просто напуска снимките. Отива директно в клиника за пластична хирургия и още същия ден си прави операция на околоочния контур. Предписват й викодин за болката – традиционно за онези години лекарство в такива случаи. Викодинът обаче се превръща в пръв приятел на актрисата за цели 10 години. Първоначално мисълта за приятната летаргия, в която изпада от него, я преследва навсякъде, все едно е онова адово изчадие от „Хелоуин“ Майкъл Майерс. После бавно и сигурно става част от живота й и един ден, когато е вече на 45, тя се улавя, че пие по 5 хапчета на ден, задължително с чаша вино. При това никой не знае за зависимостта й. Дори съпругът й.

Един приятел, който е на гости в дома им, случайно я вижда да пие петте хапчета, докато приготвя вечерята. Не казва на Крис, но тя разбира, че страхът в очите му е истински. „Джейми, сигурно си мислиш, че това е много готино, но знаеш ли какво виждам аз? Виждам една жена в смъртна опасност.“ Няколко месеца по-късно, през които тя продължава режима викодин плюс алкохол в часовете, след като снимките и ангажиментите са приключили, тя вижда голяма статия в „Ескуайър“, където някакъв човек разказва за зависимостта си от викодин. Все едно чете нещо, написано от нея – той описва как крие хапчетата в ботушите си, как не казва на абсолютно никого. Така актрисата разбира три неща – че не е сама, че трябва незабавно да каже на семейството и приятелите си и че трябва да се спасява. Бързо.

Джейми започва да посещава центрове за рехабилитация и постепенно се измъква от лапите на този сталкер, по-страшен от нейния Майкъл Майерс. Спасяват я обаче не толкова волята й за живот и силата на духа й, не дори любовта на семейството и приятелите й. Нито дори парите й. Спасяват я най-вече децата й Ани и Томас.

Скоро след като сключват брак, двамата с Крис установяват, че не им е било писано да имат собствени деца. Никак не се колебаят и още през 1986 г. осиновяват първото си дете – дъщеря си Ани. Тъй като познават лично рождената майка на Ани, Джейми присъства на раждането на бебето и за нея това е „най-неописуемият и величествен миг в живота й“. 10 години по-къс-но актрисата и съпругът й осиновяват и Томас. За да бъде до децата си, пък и защото винаги се е отнасяла с почти будистки непукизъм към кариерата, амбициите и успеха, Джейми почти изцяло се оттегля от актьорската професия. Започва да пише книги за деца и се превръща в бестселъров автор. Никога не отказва да говори за своята битка със зависимостта си, напротив – дори Ани и Томас знаят всичко за това. Има си и друга кауза и тя е да помогне на жените да не подчиняват живота си на външността си и да обичат повече себе си.

Въпреки че когато вижда последната съпруга на собствения си баща – вече упоменатата Джил, висока 1,83, от които две-трети – крака, платиненоруса и пищна – й става ясно, че няма да й бъде лесно да убеди когото и да било в правотата на каузата си. Така или иначе поне тя отдавна вече не прави никакъв опит да крие бръчките си. Нито посивялата си коса. Каквото е – това е.

Но понеже не обича да лъже – нито другите, нито себе си – често-често си напомня: „Не говори глупости, Джейми! Ако красотата нямаше такава стойност, защо, по дяволите, в продължение на 30 години застраховаше божествените си крака за 2 милиона долара на година!“