Да бъдеш или да не бъдеш Неделя Щонова

Популярната водеща на предаването „Духът на здравето“ д-р Неделя Щонова притежава магичната дарба да свързва cветове. Последното доказателство в тази посока е дебютът и като писател с книгата „Хвърчило за Рая“

Краси Генова 10 July 2021

Снимка: личен архив, издателство „Книгомания“

Популярната водеща на предаването „Духът на здравето“, което се излъчва в „Преди обед“ по bTV, д-р Неделя Щонова притежава магичната дарба да свързва светове. Последното доказателство в тази посока е дебютът и като писател с книгата „Хвърчило за Рая“ (издателство „Книгомания“) – красиво хвърлен в пространството мост между реалността и отражението и в огледалото на мечтите, съмненията, страховете и предизвикателствата.

В края на миналата година Неделя, която успя във време на пандемия да защити и докторска дисертация, отбеляза с атрактивен спектакъл 20 години живот на авторското си предаване, вдъхновено от здравето и човешкия дух. На сцената излезе и талантливата й 16-годишна дъщеря Лили, която е наследила не само артистичния талант на прочутата си майка, но и нейната красота. Някои хора наричат Неделя фея, водно конче, светлина и духовен учител, но за Лили е мама, която успява да се надбягва дори с времето.

За хвърчилата, добрината, хората клишета, за страховете и смисъла зад всичко това с Неделя може да се говори дълго. Така може и да се мълчи, при това споделено, красиво и достатъчно. Очакваме с огромен интерес да пусне хвърчилото към Рая, защото тя е от хората, които знаят посоката.

Неделя, книгата ти „Хвърчило към Рая“ е предизвикателство в много отношения – първа сериозна стъпка в писането и споделянето, провокация да използваш филтъра на познанията и спомените си. Кои преживявания са най-ценни за теб?

Обожавам да изучавам живота, хората, техните дълбини, как те посягат към промяната, как изправят себе си. Никога не разказвам за огорчени и мрънкащи персони, пълни с арогантни презумпции, предразсъдъци, невежество и неразбиране, за самонадеяни елити или хора с манталитет, който само търси какво може да вземе, да граби, краде и експлоатира. За мен това са хора клишета. Симпатични са ми други – изстрадалите, щедрите, преодолелите някаква сериозна травма, но съхранили човечността и добрината в себе си. Пленена съм от стоицизма, от душите, запазили дори налудничавата доза оптимизъм в името на онова, което обичат. Книгата ми хвърля светлина точно върху такива феномени – как пред лицето на мъката, болката, драмата човек не умира, а се облагородява и пробужда. За този аристократизъм на духа обичам да разказвам, а не за яхтите или ръчно изработени обувки от фина телешка кожа.  

Миналата година успя да представиш спектакъл, в чийто център беше ти с твоите открития през годините – рожден ден на Неделя Щонова като водеща на медицинско предаване. Откъде започна всичко с медицината?

Помня отчетливо два случая. Когато бях малка, живеехме в Мозамбик. По онова време брат ми имаше спастичен бронхит и астма. И като започнеше да прави едни тежки, драматични астматични пристъпи със свиркащо дишане, задух и тежест в гърдите, всички изпаднахме в паника, а тревогата в очите на майка и татко ставаше ужасяваща. Майка винаги плачеше. Тогава у нас спешно пристигаше д-р Атанасов. Помня го кристално ясно и сега – висок, слаб, с бяла манта, изключително внимателен, човечен. Започваше да прави някакви чудеса и овладяваше ситуацията. След което майка и татко преставаха да бъдат ужасени, дори се усмихваха, сълзите на майка спираха и тя вече не беше така съсипана. И оттогава в главата ми образът на лекаря стана символ на човек, който връща щастието и спокойствието в един дом. Той връщаше усмивката в очите на мама и това ме хипнотизираше. Д-р Атанасов беше първият човек, който ме заплени и влюби в медицината. И още един случай. Бях дежурна в клиниката по неврология.

В реанимация имаше пациент със субарахноидна хеморагия (кръвоизлив в мозъка) и трябваше да дозирам скоростта на „вливането“ на медикамента за него през перфузор. По едно време, някъде около 3 през нощта, в клиниката по спешност постъпи нов пациент, отново със субарахноидна хеморагия. И тогава се оказа, че в отделението има само един перфузор. Изпаднах в ужас, а сърцето ми направи двойно салто. Коя съм аз, че да определям кой ще живее и на кого от двамата ще тече перфузия с животоспасяващия медикамент?! И отново кристално ясно и днес си спомням какво си помислих тогава: Боже, искам да променя света, защо трябва да лекуваме тежките животозастрашаващи усложнения на разни болести, вместо да пазим и профилактираме най-ценното, което имаме?! Защо да вървим след болестта, а не преди нея?! Защото и двамата пациенти бяха с наднормено тегло и с лош контрол на кръвното налягане. И тогава си казах – ей сега, сутринта, като ми свърши дежурството, ще измисля нещо, свързано с профилактиката, с разпространяването на познание и здравна грамотност. Помислете само върху понятието „предотвратима смъртност“ – това е смърт, чиито причини може да бъдат избегнати чрез ефективно публично здравеопазване и превантивни действия. Ние сме на едно от челните места в Европа по предотвратима смъртност. 65,1% от смъртните случаи в България при хора на възраст до 75 години са предотвратими. Това показват представените данни на Евростат.

Срещала си много случаи, за които медицината няма обяснение и обикновено влизат в графата „чудеса“. Какво чудо в твоя живот те беляза завинаги?

Сега ще преброя елементите на чудото, което ме беляза завинаги – майка, татко, две баби, двама дядовци, дъщеря ми, моят съпруг, брат ми, неговите деца и кучето. Аз съм дете, създавано с много любов. Имах щастието и благословията да се родя и израсна в добра къща, в топъл и уютен дом, пълен с любов, добрина, с почтеност и святост. Няма друго такова щастие на света, или по-скоро, на мен не ми е необходимо щастие, различно от това – да се съберем цялото семейство, майка да направи домашна содена питка, да запали свещичката, Лили да каже молитвата, а наоколо да има любов, традиция и родова памет. Второто чудо е детството ми – шестте години в Мозамбик, Индийският океан, уникални приливи и отливи, екзотика, манго, папая, берях си бананите от дървото на двора, имах маймунка – Чита, израснах с много приятелчета – бяха бедни, но излъчваха щастие. И третото чудо са съдбите на хората, до които имах шанс да се докосна през годините. Любовта, която получавам от тях, светлината в очите им осмислят всяка моя минута безсъние.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР