Да бъдеш или да не бъдеш Неделя Щонова

Популярната водеща на предаването „Духът на здравето“ д-р Неделя Щонова притежава магичната дарба да свързва cветове. Последното доказателство в тази посока е дебютът и като писател с книгата „Хвърчило за Рая“

Краси Генова 10 July 2021

Снимка: личен архив, издателство „Книгомания“

 

 

Силата МИНГУ

Невидимият герой във всички истории, включени в книгата на Неделя, носи екзотичното име Мингу и е нейният личен вътрешен воин, гласът на интуицията, натрупаното познание и сила. Мингу е галено име от Доминго, както се превежда на португалски името Неделя (португалският е официалният език на Мозамбик, където д-р Щонова е прекарала голяма част от детството си, така й казвали децата там.) В откъса от книгата, посветен на трудната поява на дъщеря й Лили, Неделя разказва и за Мингу.

„7 години всеки ден очаквах чудото да се случи и да забременея, но то не се случваше. Лекарите казваха, че е психогенно, че е от прекалената ми фиксация или стрес. Но пътят към тази мечта за детенце ме промени, направи ме по-великодушна, състрадателна, много по-смирена и кротка. Връщах се от конгрес по неврология и бързах към телевизията, за да монтирам видеото. С водопад от идеи, залисана в мисли, неусетно стигнах до работата си и точно преди да вляза в монтажната, чух глас: „Щонова може да има рейтинг и да ходи по конгреси, ама си няма дете. Тя е бездетна!“.

Шаааааааат! Светът свърши. Времето спря. Потъна в облаци слънцето. Рифове. Бури. Падна мрак. Аз умрях. Обърнах се и повърнах. Мингу се втренчи в мен и зашляпа бос в калта. „Непросветлената жизнена енергия е винаги агресивна“, опита се приглушено да ме успокои. Ефект – нулев. За по-малко от секунда кондензационна фуния засмука дълбините на всички възможни морета, индийски океани и водни площи по земната повърхност и ги запрати със страшна сила в очите ми. Беше ли вярно? Беше. Бездетна. Дума косачка. Повали ме с мощност от 500 конски сили. Косачката бясно маршируваше в мен. Всяка буква от нея извираше с електрически вой от душата ми. „Защо плачеш?, попитаха две изкоренени от бурята тревички, плуващи в соленото езеро на очите ми. „Защото си нямам дете, прошепнах, а от толкова време го искам!“  „Но не плачи, шумоляха те, а създавай, облагородявай, лекувай, помагай, учи, расти!“

Така и направих. Влюбих се в идеята за плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност. Казах си – щом не мога да раждам деца, ще се свържа с твореца в себе си и ще раждам смисъл. Започнах да действам – да сея, да жъна, да „ора“ ден и нощ. Време, час, място, социална среда нямаха никакво значение. Важно бе осъзнатото, че всяка секунда живот е изключително ценна. Работех трескаво, с любов и от сърце, бях отдадена на 300%. Създавах предавания, пишех статии, помагах, лекувах, ликувах… Любодействах. Отглеждах щастие. Себенадмогвах се. Взех специалност по неврология. И една сутрин се събудих с гадене и световъртеж. На 8 октомври 2004-та разбрах, че съм бременна. Аз чаках този момент цял живот. Забременях спонтанно. И при това… чудо... с разнояйчни близнаци. В рода ми по майчина линия има близнаци. Нямаше на света такова щастие… След толкова дълги години в мен да се появят цели две бебета, а не само едно. Гледах ги как пулсират на ехографа като две светулки, представях си сърчицата им, чувах техния ритъм и летях... Но една вечер, в началото на четвъртия месец… точно си стържех на рендето един морков и... пода стана в кръв... прокървих обилно… беше драматично… загубих момченцето, сблъсках се с диагнозата „синдром на изчезващия близнак“. Остана Лили… Всеки ден благодаря на моя доктор и на Бог, че имам поне един живороден оцелял близнак. А и Лили се роди зодия Близнаци – на 9 юни.“

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР