Неделя е усмивка, казват всичките ти почитатели. Имаш ли своите тъмни моменти на съмнения, на несъгласия, на дисбаланс със самата себе си и как успяваш да ги обезсилиш?

Разбира се, че съм имала моменти на дисбаланс. Но в хода на годините разбрах, че ядосването е самобичуване. След всички човешки съдби, които срещнах, се отучих да се ядосвам и се научих на смирение. Вярвам, че вътрешното равновесие във всеки един от нас е най-ценното притежание. Въпреки ненаучените уроци, хаоса и загубите, истината е, че нещата зависят от нашата нагласа, а не от външните обстоятелства. Това е чудо и когато човек е благодарен за чудесата, той излъчва радост. И се чувства като великолепно издание на приказки от Братя Грим, при това с твърди корици. Защото усещането за вътрешна благодарност и радост ни прави невероятно устойчиви и психически силни хора.

Държиш медиите, особено таблоидите, далеч от личния си живот. Въпреки това те все те набъркват в интимни истории, с Веселин Маринов например. Каква е истината в тази история?

Нямам интерес към клюки и сплетни. Те са като развалена храна. Занимание за празни умове. Колкото до Веско, ще ви разкажа един мил и любим спомен. Беше преди 23 години. В деня на моята сватба – 31 май 2008. В разгара на тържеството на сцената се появи той. Цялата зала притихна, защото никой не го очакваше, най-малко аз. „За щурчетата, за Велико Търново, за родния край и за моя братовчед – Валентин Маринов“, каза Веско, и изпя на моя съпруг песента за полските щурчета. А след това за мен изпя „Жена на балкона“ по текст на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев. Та това е – шантавата клюка за пореден път е обратнопропорционална на истината.

Наполеон е казал: „Зад всеки успял мъж стои по една силна жена“. Кой обаче стои зад успялата, реализирана и балансирана Неделя?

Моят идеализъм. Корените ми. Семейството. Колегите. Денонощен труд. Дисциплина на мислите, хигиена на психиката, целеустременост, сила и воля да правя нещата по моя начин. Моята философия, че аз дължа на света. А не той на мен. Аз съм воин и се боря за нещата, в които вярвам. Успехът е екипна работа. Имах и имам щастието да работя с качествени личности. Около мен има безценни хора, на които благодаря с обич и признателност! Защото, както казва Пеле: „Никой не може да спечели играта сам!“. Една стрела лесно се пречупва, но не и десет в пакет!

Екипна работа има и в семейството. Дъщеря ти Лили винаги е била твоят истински север. Каква е тайната на този контакт, всички знаем, че тийн възрастта е изпитание както за детето, така и за родителите?

С благина и търпение, но е сложно и невинаги ми се получава. Моите родители винаги са били критични и взискателни към мен. Понякога се улавям как и аз съм абсолютно същата с Лили. Което обаче специално с нея не е ефективна стратегия. Лили не толерира критика и взискателност. А и все повече си мисля, че синдромът на „перфектните“ взискателни родители не е гаранция за щастие на детето, защото характерът е съдба. Вярвам безусловно на Лили, но и съм задала ясни граници. Винаги аз правя първата крачка. Напоследък откривам силата на една интересна идея – вместо да теглиш въжето, просто го пусни… да, пусни го… избирам си важните битки, а за другите не споря. Да си добър родител е голямо пътешествие, учим се цял живот.