Мила - мегабароково момиче

02 July 2021

Снимка: Слав & Хубен

 

Жена с глас в буквален и преносен смисъл.

Имах едно гадже, което искаше да го разпявам, за да видя дали има глас. И веднага му казах: „Виж какво, този глас ти е даден, за да говориш с него. Откажи се, няма смисъл“. Така че не всеки може да пее с гласа си, но всеки може да говори. Гласът е страшно много неща. Гласът е и хормон. Можеш да го използваш, за да дадеш израз на онова, за което твоят пол се бори. Според мен в основата на феминизма в крайна сметка е това как жената менажира себе си и живота си. Как поема отговорност към себе си.
Да, и в крайна сметка е глупаво да говорим за някаква абстрактна свобода, когато огромна част от нас вкъщи поемат цялата домакинска работа, цялата тежест на бита, отглеждането на децата, ходят на работа. И готвят, готвят, готвят.
Важното е да не готвят по задължение. Аз например много обичам да готвя. Това си е моята медитация.

Разкажи за твоята страст към готвенето.

Както си говорихме вече, всяко едно хоби искам да се науча да го практикувам „както трябва“. Хората имат най-различни представи за това какво означава да се нахраниш. За някои да се нахраниш означава просто да си забъркаш омлет, което също си е майсторство. Във филма „Сабрина“ първият урок на героинята на Одри Хепбърн в кулинарното училище беше чупене на яйца. Оттам е и великата фраза, че „щастливо влюбената жена изгаря суфлето, а нещастно влюбената жена забравя да включи фурната“.

Самата истина, между другото! А какъв беше твоят първи кулинарен урок?

Докато живеех с баба и дядо, въобще не съм готвила, защото те бяха свръхпротективни и баба ми много се притесняваше да не се изгоря, да не пострадам. Тя самата правеше страхотни супи, най-вкусните. А тежкият й специалитет бе телешко със сини сливи, което си е направо френска кухня. Аз се научих да готвя по-късно, защото ми беше интересно. Много обичам и само когато готвя, слушам музика у дома. Иначе – не. Когато готвя, си се потапям в някаква зона, отново е нещо като медитация за мен. Обичам да си подредя всички купички със съставките, да ми е чисто, готвя много чисто. Не съм от тези, след които ще намериш обелка от краставица на тавана.

А в ежедневието готвиш ли си?

Всеки ден. Имам си човек със страхотна био-еко-градинка в София. Той ме информира какво е излязло, какво има в момента. Отглежда невероятни аспержи, зелени салатки, пресен лук и чесън – леки и вкусни. Вчера например си направих бъркани яйца с аспержи, киселец, пресен лук, пресен девисил, нахвърлях зеленини. Вкусно беше. Сега съм си намислила да правя един инстаграмски сладкиш – от тези, които ти е жал да ги ядеш, толкова са красиви. Чийзкейк, покрит с виолетово желе, в което прозират виолетки.

С майка ти наистина сте като приятелки. А бунтувала ли си се някога срещу родителите си?

Не е имало нужда. Аз съм много разбран човек и съм изключително спокойна. Родителите ми са супер либерални и разбрани. Никога нищо не са ми забранявали, не са ме ограничавали. Затова може би и аз никога не съм правила никакви неща от забранените. Не съм... експериментирала с нещо. Дори нямам спомен от пубертета. Не съм имала тръшкания, рев, блъскане на врати. Плавен транзит. Може би затова още се чувствам момиче, дете.

Вярваш ли в трудните неща?

Да, обичам да ми е трудно. Понякога се ядосвам и си казвам: „ Да се бях помъчила нещо“.

А някога опитвала ли си се да се насилваш за нещо?

Да спортувам. Спомням си как нашите ме изпратиха да уча френски в Париж, защото все пак има доста сериозен репертоар на този език... Вече бях научила английски, тъй като ходя от 4-годишна на уроци. Италианският пък го усвоих за няколко месеца. Първо изкарах един месец бърз курс и после ме „изстреляха“ в Сиена за едно цяло лято, в края на което аз вече го говорех като роден език. Хубаво е да се учи в Сиена, защото това е столицата на езика им. В Париж обаче отидох, без да знам дума френски. Един от първите ни уроци бе за любимите ни спортове. На въпроса кой ми е любимият спорт, отговорих: Ненавиждам спорта! Защото винаги съм била спънато дете, тежко, тромаво. Покрай пандемията обаче обездвижването дойде в повече дори на мен и започнах с домашна йога. Та това е единственото нещо, за което съм се насилила – да стана сутрин, да избутам котката от шалтето и да направя една асана...

Ах, вярно, че беше и фен на котките!

Защо иначе бих имала пет? Имам цяло семейство котки, но не защото съм crazy cat lady („лудата с котките“ – б.р.). Просто преди години майка ми, чиято голяма страст са персийските котки, внесе от Италия двама хубостници с идеята да направим развъдник. Когато се роди първото котило обаче, аз ревнах и не дадох нито едно. После от всяко котило запазвахме по едно. Разбрахме, че не можем да правим бизнес с тях, и в крайна сметка останахме с четири котки. Преди три години се появи и Ален Делон, взехме го от магазин. Майка ми видяла тези сини очи – точно като на Ален Делон – и не успяла да устои.

Какво не можеш да правиш, Мила?

Да карам колело и не говоря немски. Мечтата ми е една сутрин да се събудя и да проговоря чудодейно немски, да карам колело, да плувам. Много съм търпелива, но има неща, за които нямам търпение. Ние, Близнаците, сме леки, подвижни и вечно безгрижни. Преди няколко години моята приятелка Ива Минкова, дизайнерка на обувки, искаше да си купува колело за Лондон. От някакъв секъндхенд в Перник. Имам й пълно доверие за всичко, макар че винаги е нещо на границите на лудостта. С безумна маршрутка отидохме в Перник. Тя си купи суперкрасиво червено градско колело, а аз съзрях един тюркоазен велосипед, лимитирана серия, с номер 479 от 500 бройки и марка „Ламборгини“. Реших, че това ще е колелото, на което ще се науча, но още първия път паднах, ожулих си здраво коленете и повече не повторих. Колелото продадох.  

Важното е, че си опитала. Както трябва. С „Ламборгини“.

Не искам да се мъча, това ми е проблемът. Искам всичко да правя максимално естествено. Искам да се получава с най-добрата нагласа. Не мога и не искам да насилвам нито себе си, нито другите. Не съм по издевателствата… Знаеш ли, че майка ми колекционира списание EVA от първия брой? От самото начало. Много обичам EVA и винаги съм си казвала, че ако един ден застана на корицата на списанието, вече ще съм станала жената, която има всичко. Сега обаче трансформирах това. Сега съм Мила, която е щастлива с всичко, което има.

 

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
AVA
04 July 2021, 15:43

Толкова ще е хубаво ако има повече хора като Мила Михова!

ТВОЯТ КОМЕНТАР