Мила - мегабароково момиче

02 July 2021

Снимка: Слав & Хубен

 

 

Как родителите ти менажираха тази твоя, да я наречем извънкласна, заетост, след като самите те са били толкова заети? Баща ти също е музикант.

Аз имах невероятни баба и дядо, които бяха родителските фигури за мен в ежедневен план. Те бяха праведни не на думи, а на дела. Много стриктни, честни и отговорни и всичко правеха така, както трябва. Предадоха ми го това и аз винаги се опитвам да правя всичко като тях – както трябва. Наблюдавайки кариерата на майка ми, разбрах, че няма преки пътища, особено в изкуството. Затова никога не съм се опитвала да се надскоча, да забързам нещата... Още в началото разбрах, че имам труден, странен глас – труден за идентификация, с голям диапазон, който обърква. Рената Скотто (италианска оперна прима – б.р.), при която бях на специализация една година, ми се накара веднъж за нещо, а после ми каза: „Ти защо не плачеш? Обикновено хората, на които се карам, плачат“. Мислех си да й отвърна: Аз си имам кой да ме критикува вкъщи и ако плачех от всяка критика, трябваше отдавна да съм се отказала. Тя обаче ме посъветва да не се обезсърчавам, защото гласове като моя се реализират по-трудно и по-бавно и голямата им заявка става след 30-годишна възраст. Пък и може би съзрях отвъд мечтателството. Мама винаги ми е казвала, че разликата между мечтите и плановете е в сроковете, аз винаги съм гледала на кариерата ми като на план, но без да съм свръхамбициозна, без да го правя на живот и смърт, на всяка цена. Няма да се нараня много, ако не стане сега, а по-късно. Например сега, в момента, се намирам на професионален кръстопът. Всички от средното ниво на нашата професия сме вкъщи от една година. Работят общо десетина души, само най-, най-големите звезди. Много хора се обезсърчиха от тази безтегловност. Казаха си: „Бъхтихме се и всичко се занули в един момент“. Вместо да се обезсърчаваме обаче, по-добре да се бунтуваме, да търсим други форми. Например моят концерт „Розата и Славеят“ е с програма, която само допреди година и половина нямаше да имам време да подготвя. Казах си, че мога да дам на публиката нещо, което не е получавала в последно време – интимна камерна музика, която дори прилича на медитация. За края на тази година, за Коледа, искам да направим с младежкия оркестър Моцартова програма.

Мила, казваш, че прекарваш голяма част от годината в кръстосване на Европа, в пътувания. Липсва ли ти това сега?

Много. Особено Италия. Видяла съм всичките й региони с всичките й красоти, храни. Но не знам дали бих живяла там. Защото имам нужда от ред, а там цари творчески хаос. Бих живяла в Германия, в Берлин, Мюнхен. Интересно ми е да отида в Берлин за по-дълъг период от време. Германия е най-добрият пазар за оперно изкуство – освен че се прави, и се плаща. Докато в Италия има театри, които от години не са  плащали на артистите си.

А София какво отключва в теб?

София е моята голяма любов. Обожавам този град. Всичко, което ми се е случило тук, е било за мен урок.

Защо урок?

Защото София ме научи да бъда жена. Навсякъде другаде е много лесно да си жена. Да си жена в Париж е супер лесно. Да си жена където и да е в Италия е супер лесно. Вниманието, отношението са ти даденост. А в България трябва да си ги извоюваш. Случвало ми се е, мисля, че беше в Пулия, както си вървя, натоварена с чанти от супера, изведнъж да видя как един италиански карабинер се насочва към мен тичешком през площада и кляка да ми завърже обувката. Или да ми помогне с торбите. Тези неща не нарушават еманципацията, напротив. Така са възпитани мъжете там и заради това ти се чувстваш специална. В София се научих да съм жена, която сама си е шеф, която си преследва мечтите, целите, и имам друго ниво на отговорност към титлата жена.

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
AVA
04 July 2021, 15:43

Толкова ще е хубаво ако има повече хора като Мила Михова!

ТВОЯТ КОМЕНТАР