Има ли го страха от загуба на глас?

Това е тема табу, за която не се говори. Има дори поговорка: „По-добре излъжи, че ти е счупен кракът, отколкото, че си си изгубил гласа“. Да не би случайно да си уязвим. Ако не съществуваше това табу, най-вероятно майка ми нямаше да преживее това, което се случи с гласа й (преди известно време Дарина Такова губи гласа си след хирургична интервенция – б.р.), щеше да отиде където трябва и да бъде излекувана. В нейния случай просто не е имало нужда от хирургична интервенция. Достатъчно е било да си даде просто два месеца почивка. Разбрахме това, докато събирахме информация заради съдебното дело срещу лекаря, който я лиши от гласа й. Нормално е след 20-годишна кариера и свръхинтензивен сезон с роли в тежки опери да претовари гласа си и да трябва да си почине. Нормално е да се появи умора на гласа, който в крайна сметка представлява две гласни връзки по два сантиметра всяка. Точно когато се случваше това с майка ми, аз правех първите си стъпки в оперното пеене и много се изплаших. Имах случаи, при които от една ария ми изчезваше гласът. Просто от страх. Гласът е деликатен инструмент и се влияе изключително от емоциите на певеца, реагира на всяка тревожност.

Как се справяш с този стрес?

Много съм сигурна в това, което правя, защото никога не съм разчитала само на таланта си. Въпреки че аз имам „лесен“ талант – някои неща, за които хората се счупват от работа – виртуозната колоратура, екстремните височини, аз си го имам по рождение. Страшно много съм работила, за да придобия техника обаче. Тя е най-важното. През последните 10 години има бум на т.нар. деца чудо в операта, който много лесно може да се нарече „бум на еднодневките“ – изстрелват ги на 21 години и до 30 вече са приключили. Кариерата на майка ми обаче е започнала след 30-ата й година. Това е реалният й пробив – между 30 и 35. Гласът винаги търпи трансформации. Нагледен пример е Соня Йончева, която започна с лек белкантов репертоар, но след раждането на първото й дете гласът й се обърна на 180 градуса, което е невероятно. Тя самата е невероятна. Възхищавам й се – тя си има всичко, пълния пакет, за който може да мечтае един артист, целуната е от Бог и е родена под щастлива звезда. Преди Соня, която освен това хвана и бума на операта в социалните медии, има и други златни поколения, които не трябва да се забравят – Дарина Такова, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска и преди това – Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и много други... Това е наистина някакво „българско чудо“, то трябва да се обгрижва. Това е и една от причините да тръгна да правя проекта с младежкия оркестър.

Когато четох автобиографичната книга на Франко Дзефирели, който, както се оказа, е много по-известен като оперен, отколкото като кинорежисьор, ми направи впечатление какъв акцент е операта в културния живот – в Италия и в Европа, но също и в Америка. Ходила ли си в Метрополитън Опера?

Майка ми дебютира в Метрополитън седмица преди операцията, която прекъсна кариерата й. Бях с нея в Ню Йорк през цялото време. По-интересното е, че покрай нейната кариера успях да се докосна до личности като Дзефирели и Пиерлуиджи Пицци, и двамата бивши асистенти на Лукино Висконти. Дзефирели поставяше „Дон Жуан“ в Римската опера – паметна постановка, в която е пяла и Калас. В Италия в Златните 90-те имаше традиция преди премиерата на спектакъла екипът да си прави малки подаръци. Не знам дали и сега е така, защото репетиционният период вече е много по-кратък и хората не могат да си станат толкова близки. Всичко е доста по-бизнес ориентирано. Дзефирели подари на трите примадони в главните роли – майка ми бе донна Елвира – по един парфюм Penhaligon’s и по един шал на Etro. Този шал е като реликва вкъщи и ни носи късмет на особено важни прослушвания. Дзефирели казал на майка ми: „Дарина, това е парфюмът на лейди Даяна“. Често канеше екипа си на гости в прословутото му разкошно имение, където се разхождат кучетата му джак ръсели, сигурно сто на брой . Пиерлуиджи Пицци пък живее във Венеция, на Канале Гранде, а домът му някога е бил ателието на Тициан. Майка ми казва, че самите срещи с тези хора влизат в личната ти история и са синоними на това, докъде си стигнал в работата си. За мен подобно преживяване бе да вляза в дома на Райна Кабаиванска в Модена. Та там видях снимките й с Караян, с Калас! Потънах в едно златно време. Райна е кралица. Със страхотно чувство за хумор и автоирония. Само на един майсторски клас съм била при нея и той беше съдбоносен за мен. Тя много се възхити, че съм поела по пътя на родителите си, защото обикновено децата на оперните артисти не го правят. От нея научих нещо, което мога да обобщя така: „Няма голям талант, останал ненаказан, но и незабелязан“.

Беше качила в инстаграм профила си снимка и на Гена Димитрова – в чест на скорошния й рожден ден.

За съжаление, съм я срещала само веднъж. Бях много малка, на 10–11. Тогава беше големият български сезон в Арена ди Верона – Гена, Мариана Пенчева, Дарина Такова... Имаше много българи и в хора, и в оркестъра, цяла българска общност. Спомням си Гена на един обяд, на който тя се появи с една торба с дебели книги за астрология. Много се интересуваше и беше полупрофесионален астролог, правеше натални карти и т.н. „А ти, дете – каза ми тя тогава, – имаш Венера в Телец! Като мен и Калас. Внимавай!“ Венера е покровителка на гласа и пеенето и е на своя трон в Телец, знака на гърлото.

Ти си живяла с майка си в Италия, докато тя е репетирала, така ли?

Не, ходех през летните ваканции. За мен не съществуваше вариант да правя каквото и да е друго, вместо да отида на репетиция и да гледам. Освен това не отстъпвах билета си за вечерния концерт на никого – дори когато някой специално дойде и ми се примоли, му казвах: купи си! Изгледала съм осем пъти „Лукреция Борджия“ на Доницети и пак ми беше малко.

В книгата „Не може да бъде“ с чувство за хумор пишеш как си подготвяна още от малка за ролята на дипломатска съпруга – езици, солфеж, кулинарни курсове, сомелиерство...

Да, за ролята на първа дама! Много искам да стана първа дама, но нито едно от гаджетата ми не става за президент.