Моля ви, не казвайте „Такъв е животът!“
Ирина Иванова 27 May 2021
Някаква абсурдна комбинация от думи и сред тях името на Лорина Камбурова, плъзнаха из сайтовете, докато навън гърмеше и валеше, ето сега, преди няколко часа. Не искам да ги повтарям, макар че журналистическата професия налага първо да съобщиш новината – ясно и кратко – и после да продължиш нататък. Новината я знаете. Тези новини бързо се разбират.
Не казвайте „Такъв е животът!“ по повод тази новина. Лорина мразеше тази реплика, настръхваше като я чуе, а я е чувала много пъти – и около смъртта на майка си, и около тази на баща си. „Не ми казвай „Такъв е животът! Какво си мислиш, че не го знам ли!“ Рязка, избухлива, своенравна, всичко, не и лицемерна. Когато се смее – избухва. Когато се забавлява, те заразява и теб, дори и ако си в кофти настроение.
Лорина Камбурова е едно от любимите ни момичета – канили сме я за интервюта, за модни профили и рубрики, била ни е корица – впечатляваща, великолепна корица!Наскоро й писах с молба да разкаже за работата си в Русия, за филмите и сериалите, които снима там. “О, да, само още малко време да мине“. Е, мина.
А колко е красива, висока, дългокрака, с очи, които винаги плуват в сълзи, защото в нея има много смях, но и много тъга, при това тъга, която времето не успяваше да притъпи. Гледахме заедно една пиеса в театър София – нещо по Юджийн О´Нийл беше, май „Дългият път на деня към нощта“. И после – рев. Лорина е трептящ нерв, танцуващо, вечно търсещо нещо и някого огънче.Вие прибавете миналото време. Нямам сили за тази редакция.
Почивай в мир и в музика, Лори! Красота, покой и светлина за душата ти, мило момиче!