„Наскоро снимах в една американска продукция в „Ню Бояна” – хорър, заедно с Лили Тейлър, актрисата от „Аризонска мечта“ на Кустурица, и със Стивън Дорф от „Някъде“ на София Копола. Играех дъщерята на Стивън и преди снимките нямах търпение да се запозная с него. Беше много готино, защото се колебах, колебах, но после влязох на 300 в неговата гримьорна и извиках на английски: „Здрасти, татеееее!“. И той беше такъв: „Здрасти! О, боже, колко си красива! Каква красива дъщеря имам! Може ли да излезем?“ Много се смяхме! А ние имаме еднакъв смях – хълцащ, магарешки.“

Младата актриса Лорина Камбурова въодушевено ми разказва за хубавите неща, които й се случват напоследък. Супер много ми харесва лекия сленг, който от време на време се прокрадва в говора й, особено изрази като „Влизам на 300“, „Хвърлям се на 1000“. Много отиват на 23-те й години някак. Пък и Лорина наистина „влезе на 300“ в публичното пространство с ролята си на лошото момиче Лия от тв сериала „Връзки“ (дело на продуцентска къща „Емо Вижън“). Вече не е руса, както в сериала, с тъмнокестенявата коса прилича едновременно на младата Уинона Райдър и на Руни Мара и е много красива. В деня на срещата ни обаче е силно притеснена, защото й предстои кастинг за нова американска продукция.

В сериала Лорина играе дъщеря на Лилия Маравиля. Говорим за отношенията майка дъщеря и разбирам, че нейната майка е починала преди десет години от рак на белите дробове. Лорина не мисли за нея като за мъртъв човек. Като типичен Скорпион има много силна интуиция и често я усеща до себе си. „Понякога играя за нея. И тогава играя на живот и смърт“, казва ми тя. Смята обаче, че може би ако животът й се бе развил по друг начин и майка й все още бе до нея, отношенията им вероятно щяха да са също толкова взривоопасни, колкото и тези между героинята й от „Връзки“ Лия и екранната й майка Лилия Маравиля. „Когато Лили разбра за майка ми, разви майчинско отношение към мен. Знаеш ли колко нощи сме прекарали в дома й – до 4, до 5 сутринта – говорим си, ревем си.“ (В бр.182 на EVA от януари, 2014 г. в проекта „Всичко за майка ми“ публикувахме разтърсващия текст на актрисата Лилия Маравиля, посветен на собствената й майка, който е един от най-харесваните материали в нашия сайт – б.р.)

Когато ми разказва за майка си, Лорина говори спокойно, не се настройва на тъжна нота, често се смее. Живяла е (десетгодишна) с нея в Малмьо, Швеция, където майка й учила третото си висше образование. Като завела дъщеря си в общежитието, й обяснила, че студентите със семейства трябва да са в друго общежитие, а в това не трябва да има деца. „Смешното беше, че стаята на мама беше точно до кабинета на директора, който пък имаше дете на моята възраст, с което се сприятелихме. А аз ходех много тайнствено – с шапки, криех се по аварийните стълбища, но иначе – приятелка с дъщерята на шефа. Накрая стана ясно, че той е знаел през цялото време.“

В Швеция детето-фантом Лорина проговорила английски, а двете с майка й си направили незабравими пътешествия с влак в Дания и Германия. И тези пътешествия се оказали безценни, понеже няколко години след това майка й починала. „Мама беше математик и физик от най-висока класа. Много взискателна, страшно талантлива и упорита. На 16 години завършила гимназия. Искали я от университета „Ломоносов“ в Москва. Аз не съм наследила този неин „мъжки ум“, но пък тя например не можеше да танцува, да пее и се страхуваше от сцената.“

На кастинг за сериала я поканили от снимките й във фейсбук. Питам я откъде идва красивото й име, а тя ми казва, че баща й го е сънувал. Наскоро, докато чакала своя ред за снимки, прочела в някаква книга, че много често индиговите деца диктуват името си в съня на онзи родител, с когото имат по-силна връзка. Обикновено това е майката, но в нейния случай явно е бащата. „Моето поколение е индигово. Ние имаме особена, наша си енергия, но носим и от „багажа“ на предишните поколения. Аз много вярвам в тези неща. В предишни животи също.“
Вероятно и в предишния си живот Лорина е била актриса, защото е на сцената от 7-годишна. „Нашите ме записаха във варненската детска опера и като дете съм участвала в куп мюзикъли. Репетирахме пет дни в седмицата по няколко часа. И от тогава ми остана това напевно говорене, с което трябваше да се боря, когато ме приеха в НАТФИЗ.“ Тук се грижи сама за себе си (тя е от Варна). „Не знам как може актьорите да занимават обществото с това, че не могат да си платят сметките за ток. Ти си актьор! Имаш най-интересната професия на света! Не може да говориш за сметки за ток!“, пали се тя, а ние клатим глава, понеже вече всичко ни е ясно, най-вече връзката между сметките за ток и изкуството.

Сега Лорина най-много съжалява, че рядко успява да помогне на баба си и на баща си. „Ходя си във Варна най-много два-три пъти годишно и непрекъснато имам угризения, че не мога например да напазарувам на баба или да се разходя с баща ми, който е със сериозен здравословен проблем.“

Лорина казва, че е имала „избухливо“ тийнейджърство, потърпевша от което е най-вече баба й. „Много се карах с нея и все си тръгвах с един сак, в който слагах бебешкото си одеялце, плюшеното си мече и един пуловер. Къде отивах и аз не знаех. Бях объркана. Но всъщност за разлика от героинята ми Лия, аз изкарах бурно като емоции тийнейджърство, а не като преживявания.“ Един-единствен път животът й е висял на косъм. „Леля ми е каскадьор с коне, мотори и коли. Правила е каскади дори във филма „Хан Аспарух“. Много пъти съм яздила с нея, обаче преди десетина години имах доста опасно преживяване. Качих се на една бременна кобила. Никога не се качвай на бременна кобила. Нямах стремена да я управлявам, но и никой не ми каза как да я спра. Животното ускори галопа си на три пъти, не мога да ти опиша какво усещах, нямах за какво да се хвана и се опитвах да пазя баланс само с кръста си. Бях малка, в девети клас. Тогава си спомням, че си казах молитвата и се помолих да не умра днес. Видях в далечината една купчина дърва, в която реших да падна, и така се спасих. Много се изплаших тогава, а леля ми каза, че отстрани съм изглеждала като истински каубой.“

По повод каубойските си приключения Лорина ми разказва, че в НАТФИЗ се подстригала по собствено желание нула номер, защото трябвало да играе момче в дипломния спектакъл „Повелителят на мухите“. „Тогава наблюдавах и работех върху момчешките движения. Пристягах си гърдите, седях по определен начин. Исках да изглеждам безполово, андрогинно, неосъзнато още момче. И накрая получих най-големия комплимент от моя професор Здравко Митков. Каза ми: „Единственото нещо, по което можеше да се познае, че си жена, бяха краката ти“.

И сега тези крака отнасят с 300 Лорина на поредния кастинг. Какво да се прави – тя има най-хубавата професия на света.

Предлагаме ви да чуете най-новата песен на дуета Rossen&Lorina, в който Лорина Камбурова си партнира с Росен Пенчев.