Искахме да го попитаме къде се е крил досега с този секси поглед на мъж, минал през несгоди. Не се е крил, просто сега попадна под увеличителното стъкло на телевизионния екран с подходяща роля. Повечето време е бил в театър „Възраждане“, бил е Фреди Меркюри, вуйчо Ваньо, поп Кръстьо, има Аскеер. Актьорът Свежен Младенов (46) влезе  сериала „Откраднат живот“ с ролята на офталмолога д-р Наков и я направи дяволски добре, а тя не беше от лесните и всяко преиграване щеше да я съсипе. Д-р Наков препоръчваше на пациентите редовни очни прегледи. Дали Свежен го прави?

Вие самият преглеждате ли се редовно?

Не посещавам често лекарски кабинети. Може би все още съм в силата си.

Освен че поставяте неразбираеми диагнози, ролята ви е специфична и с това, че играете човек с особена сексуалност.

Тя не е „особена“, героят ми е хомосексуалист. Това е актьорска задача и нямах никакви притеснения за нея. Аз не играя хомосексуалиста, играя човека. Няма разлика за това, че някой е гей, а друг - не.

За втори път влизате в ролята на хомосексуален човек. Играли сте Фреди Меркюри.

В театър „Възраждане“ продължаваме да играем пиесата „Последната тайна на Фреди Меркюри”. Много я обичаме, тя е от български автор - Ирина Гигова, ваш колега, журналист. В представлението никой нито свири, нито пее. И слава богу, защото би било доста голямо изхвърляне от наша страна. Освен ако не сме някакви страхотни певци, а аз не съм. Това е въображаема среща между Фреди и Рудолф Нуреев, може би най-добрия балетист в света. Никой не знае дали такава среща наистина се е състояла. Двамата си разказват нещата, през които са минали. Това е Фреди, който никой никога не е виждал. Фреди, който не е на сцената, не е пред камерата, не е зад микрофона.

Харесахте ли филма за Фреди Меркюри?

Много, с една-единствена, но основна забележка. И тя е, че това не беше човекът Фреди. Иначе беше неговата история, актьорът беше много добър, накара ме да съм му съпричастен, но му липсваше харизмата на Фреди. Този беше достатъчно магнетичен, но не беше очарователен, като го видиш, да го харесваш веднага. След филма много хора казаха, че в нашата постановка се доближаваме повече до Фреди Меркюри.

Има ли негова мисъл, която да ви е важна?

Докато аз самият се подготвях за пиесата, се рових много в интервютата му. В едно от тях го питат - какво ще стане след смъртта му, дали хората ще го помнят. Той казва – кой го е грижа, аз няма да съм тук. През целия си живот Фреди има желание да се забавлява. Мисля, че има голяма доза истина в това, най-вероятно смисълът на живота е да се забавляваш. Не ме разбирайте погрешно, не в пошлия смисъл на плътското забавление, а в смисъл да цениш всичко, до което се докосваш, да си щастлив от това, което ти се случва, да виждаш, да откриваш, да създаваш, да си пълен духовно. Да се забавляваш.

Вие с какво пълните духовната си раница?

Професията ми много помага за това. Наистина я харесвам. С удоволствие преминавам през всички образи. Семейството е нещо много ценно за мен. Имам жена (Анна е част от балета Funky Monkeys, двамата се запознават, когато Свежен е 4. курс в НАТФИЗ, б.р.), две деца, които са диви и щастливи. Вяра е на 9, Йоан е на 4 години.

В един шкаф в кухнята.

Има ли вътрешно осветление, стъклена витрина, въртяща се поставка?

Не, разбира се. Седи между разни чаши.

Давате ли на децата си да я държат, когато са слушали?

В началото след като я получих, я взимаха и си играеха. Нямам отношение към предметите, не им се кланям. Много е приятно да получиш наградата заради оценката на колегите, но това се забравя. Човек трябва да държи не на Аскеера си, а на това, което следва.

Според вас има ли ефект от тези награди в България?

Като последвали ангажименти, мисля, че не. В цял свят практиката е да отваря врати пред теб. У нас го няма, не за друго, а защото сме малък пазар и когато си режисьор или продуцент и си избираш актьор, нямаш нужда от Аскеер, за да забележиш някого. Отиваш в 10 театъра и виждаш всички на длан.

Роден сте в София, коя гимназия сте завършили?

СПТУ по енергетика. Едно от най-лошите училища в София. Беше последното място, в което можех да се запиша. Никога не съм си давал зор с образованието. Имам дълга история със ставането на актьор. Когато завърших гимназията, си казах, че повече не искам да уча. Никога не съм искал да ставам студент.