Кое толкова ви отврати?

Не исках да имам домашни задължения. Исках, като се прибера вкъщи, да знам, че съм свободен. Просто ми трябваха години, за да разбера колко глупав съм бил и колко неправ. Шест години по-късно… много ясно си спомням момента как лежа в леглото, гледам тавана и си казвам: аз трябва да съм най-глупавият човек на света, за да си кажа „никога повече няма да уча“. Човек се учи до края на живота си! Замислих се какво искам да правя, за да нямам усещането, че ходя на работа. И си казах – трябва да се занимавам с изкуство или със спорт. Музиката ми излезе на първо място, защото е най-великото изкуство. Купих си саксофон. Започнах да се уча да свиря на него, но разбрах, че не това е моята сила. Бях си създал и навици на неучене, а в музиката трябва упоритост.

Със спорта докъде стигнахте?

Винаги съм спортувал, но в момента, в който лежах на леглото и мислех, вече беше доста късно да се захващам сериозно. Боксирал съм се доста време, но нямам особени постижения.

Какво правехте през шестте години между гимназията и откровението в леглото?

Кроях дрехи. Работех при едно момиче, което имаше собствено ателие. Дори направихме ревю и участвах с няколко дамски модела. После станах крояч на кожени дрехи. Изкарвах добри пари. И така до момента на кандидатстване в НАТФИЗ (влиза от третия път, приемат го в класа на Стефан Данаилов, б.р.).

Помага ли ви в нещо образованието като енергетик?

Учил съм за оператор на енергиен агрегат и ако се бях захванал да работя по специалността, трябваше да седя в някой ТЕЦ срещу един пулт с много копчета и да контролирам процеса в котлите. Но пък иначе съм добър с ръцете. Правя много неща с тях. Като малък рисувах. Даже кандидатствах в Художествената гимназия, но ме скъсаха във втори кръг. Това беше и краят на моето рисуване. Много неща съм започвал и от много неща съм се отказвал. Единственото завършено нещо в живота ми беше НАТФИЗ.

КАКВО БИХТЕ ПОЖЕЛАЛИ НА себе си, на близките си хора, на далечните?

ИСКА МИ СЕ ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НИКОГА ДА НЕ СИ ОТИВАТ ОТ ЕДИН ЧОВЕК, ТОВА Е НАЙ-ЛОШОТО МЯСТО, НА КОЕТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ. ЧОВЕК ТРЯБВА ДА Е ОПТИМИСТ, ТОВА Е НАЧИНЪТ ДА ПРОДЪЛЖАВА НАПРЕД.

Вие сте вярващ, как стигнахте до вярата?

Аз не съм раснал в артистично семейство, от работническо семейство съм. Когато бях на 9, майка ми и баща ми се разведоха. Имахме хубави предпоставки да се провалим в живота. Но Господ е имал други планове за семейството ни. Имам брат, който е със 7 години по-голям от мен, и сестра – с 6 години по-голяма. Бях на 17, когато брат ми скочи от петия етаж и оцеля. Тогава започна всичко. Той започна искрено да вярва в Бога. Един по един и останалите повярвахме. Семейството ни много се промени. Започнахме да вечеряме заедно, да се прибираме навреме. АЗ МНОГО ВЯРВАМ В ГОСПОД, ДОРИ КОГАТО ИЗПАДНА В НАЙ-ЛОШОТО СИ СЪСТОЯНИЕ, ВИНАГИ МОГА ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ НЕГО И ДА КАЖА, ТИ СИ. ВЯРВАМ, ЧЕ ТОЙ ИМА НАЙ-ДОБРОТО ЗА МЕН.