Сър Антъни Хопкинс с най-добрата си роля от години – във филма „Бащата“ на Флориан Зелер – отново ни изправя на крака и ни кара да го аплодираме, докато ни заболят ръцете. Не се съмняваме нито в номинациите, нито в наградите, които ще получи, макар че на сър Хопкинс отдавна сме му подарили сърцето си. Да го изяде, ако иска.

Като споменахме ядене на сърца. Стотици пъти през годините Антъни Хопкинс е отговарял на въпроса: „Как успяхте да изиграете Ханибал Лектър (емблематичния герой канибал от филма „Мълчанието на агнетата“ на Джонатан Деми – б.р.) така, че всички да настръхват от ужас дори само от погледа ви, дори и когато сте в смокинг на червения килим?“. Актьорът винаги отговаря по един и същ начин: „С ирония. Ако гледате внимателно филма, ще видите, че всъщност съм вложил доста чувство за хумор“.

Докато снима „Бащата“ на режисьора и драматург Флориан Зелер обаче, сър Хопкинс съвсем не се осланя на чувството си за хумор. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ той споделя, че няколко пъти се е разплаквал и е молил режисьорът да прекъсне снимачния процес, за да се съвземе. Неговият герой във филма, също Антъни (макар че в оригиналната пиеса, автор на която е самият Флориан Зелер, името на героя е Андре), е възрастен мъж с напредваща деменция, чийто свят бавно и страховито се разпада с всеки изминал ден, а пластовете на миналото и настоящето, на съзнаваното и несъзнаваното, фантазното и реалното се смесват и преплитат все по-фатално.

„Когато гледам филма, виждам в изпълнението си само едно – собствения ми баща, онзи суров стар хлебар, син на също толкова суров стар хлебар.“ Хопкинс се разплаква най-напред, когато при снимките на една от сцените вижда очилата на героя си, оставени върху дивана. Спомня си как малко преди баща му да почине през 1981 г., той вижда очилата му, оставени върху някаква брошура за организирани екскурзии и пътувания. Разбира, че този грубоват човек, работил цял живот, дълбоко в себе си винаги е мечтаел да замине, да пътува. „Почина няколко дни по-късно. Старият хлебар никога нямаше да види света и това е нещо, което ме задушава.“

Роден и израснал в Порт Толбът, в Южен Уелс, в истинско работническо семейство, Хопкинс съвсем не е от актьорите, които още от деца се качват на сцената. Училището също не го интересува, нито пък спортът. „Нищо няма да излезе от теб!“ – казва баща му.

„Кръстник“ на Антъни Хопкинс в професията е големият Ричард Бъртън, също уелсец, роден близо до Порт Талбот, с 12 години по-възрастен от него. Запознават се случайно, Бъртън е на прага на голямата слава, а Хопкинс е буквално пленен от харизмата му, по онова време вече щедро поливана с алкохол. Именно бъдещият двукратен съпруг на Елизабет Тейлър открива невероятния имитаторски талант на Хопкинс и по този начин насочва вниманието му към актьорската професия и… към алкохола. Двете страсти вървят ръка за ръка в живота на Хопкинс близо 20 години.