Антъни Хопкинс - синът и бащата

Сър Антъни Хопкинс с най-добрата си роля от години – във филма „Бащата“ на Флориан Зелер – отново ни изправя на крака и ни кара да го аплодираме, докато ни заболят ръцете. Не се съмняваме нито в номинациите, нито в наградите, които ще получи, макар че на сър Хопкинс отдавна сме му подарили сърцето си. Да го изяде, ако иска.

Ирина Иванова 26 March 2021

Снимка: getty images/guliver

 

Хопкинс завършва Кралския колеж по музика и драма в Кардиф и през 1967 г., вече 30-годишен, е поканен от самия Лорънс Оливие да се присъедини към трупата на Националния театър. Легендата на английския театър разказва в мемоарите си, че спешно се наложило да го оперират от апендисит и трябвало някой да го замести в пиесата на Стриндберг „Танц със смъртта“. „Антъни Хопкинс ми отмъкна ролята така, както котката отмъква мишката“ – пише Оливие, който не бил известен с щедростта си на похвали.

„Исках да бъда известен. Исках да бъда богат. Исках да бъда успешен“ – описва мечтите си в онези ранни години на своята кариера Негово актьорско величество Хопкинс. През 1968 г. той прави първия си голям пробив в киното с „Лъвът през зимата“, където играе заедно с Питър О’Тул и Катрин Хепбърн, и оттук нататък никой не може да го спре. Освен самият той.

Петронела Баркър, първата му съпруга, е актриса, при това обещаваща. Сключват брак в годината, в която Хопкинс получава БАФТА за ролята си на Ричард Лъвското сърце в „Лъвът през зимата“, а на следващата година се ражда дъщеря им Абигейл. Само две години по-късно Хопкинс напуска семейството си. По онова време той работи много и пие много, при това все с размаха на своя идол Ричард Бъртън, тоест – до смърт. В продължение на седем години танцува със смъртта.

Един ден Антъни Хопкинс се събужда в хотелска стая. Не знае нито къде се намира, нито кой ден или коя година е, нито защо е тук. (Подозираме, че този житейски опит му помага почти 50 години по-късно така блестящо да успее да се превъплъти в ролята на стареца с деменция от „Бащата“). Напускайки хотела, разбира, че се намира в Аризона, но останалата част от пъзела така и не успява да възстанови. И този път Хопкинс наистина се изплашва за себе си.

„В родния ми Уелс, когато бях дете и тийнейджър, не бе прието мъжете да говорят за чувствата си – че се страхуват, че са объркани. Затова може би дълго време не бях способен да показвам чувствата си“ - казва Антъни Хопкинс. Втората му съпруга Дженифър Линтън до голяма степен успява да пробие бронята на уелското му сърце. Двамата се запознават, докато той е още женен – тя е изпратена от филмовата компания, с която му предстои да подпише договор, за да го вземе от летището, тъй като той е бил мъртво пиян и си е изпуснал полета. Заради Дженифър актьорът не само се развежда с първата си съпруга, макар че дъщеря им е още бебе, но и веднага, същата година сключва брак с новата си любов. Бракът му с Дженифър го изтръгва от лапите на смъртта. Тя го убеждава да се запише на терапия, преминава с него през всички кръгове на ада, спасява кариерата му и буквално спасява живота му. А когато разбира, че той иска да се премести в Америка, тя не се колебае и отказва да го последва, но пък му дава пълна свобода да живее където и както иска. В този период, доста самотен за него, Хопкинс прави и някои от най-големите си роли - в „Мълчанието на агнетата“ и продълженията, „Остатъкът от деня“, „Хауърдс Енд“, „Инстинкт“.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР