Безгрижните години на Сами Дейвис Джуниър приключват рязко, когато постъпва в армията, за да отбие военната си служба. До този момент баща му и Уил Мастин старателно пазят Сами от външния свят и най-вече от расистките предразсъдъци. Той израства, без обществото да успее да му вмени и най-малък комплекс заради цвета на кожата му. В армията обаче, където постъпва 18-годишен, няма кой да го пази. Сблъсъкът му с реалността е истински кошмар. Той е пребиван и малтретиран през вечер, носът му е чупен няколко пъти и успява да се спаси едва когато го преместват в „артистичния“ отдел на армията, грижещ се за изнасянето на забавни скечове пред войниците. И там Сами Дейвис Джуниър трябва да забавлява от сцената онези, които съвсем доскоро са го тормозили и пребивали. Моментът, в който усеща, че го прави наистина и че той е „горе“, осветен от прожектора, а те – в краката му, ето този момент Сами Дейвис няма да забрави никога. Тогава за първи път разбира какво означава да владееш публиката. Усещане, което ще му носи неистово удоволствие през целия му живот. Именно там, сред подсвиркванията и смеховете, Сами Дейвис Джуниър се превръща в истински бог на сцената.
След армията започва да изнася самостоятелни шоупрограми, тъй като баща му и Уил Мастин се отказват от артистичната си кариера, пък и Джуниър започва да печели все по-големи и по-големи хонорари. Вече може да си позволи и живот, за какъвто мечтае всеки млад мъж. Купува си страхотен зелен кадилак и обича да изпробва нервите на човека до себе си. Една ранна утрин през 1954 г., на път за Холивуд, близо до Сан Бернардино, 28-годишният Сами катастрофира жестоко и при катастрофата губи лявото си око. За щастие, лекарите успяват да спасят крака му. От благодарност четири години по-късно, когато вече е наистина голяма звезда, Джуниър организира мащабен благотворителен концерт за болницата, спасила кариерата му, с участието на най-знаменитите си колеги – Джуди Гарланд, която той обожава, За За Габор, Тони Къртис и др.
Пясъците на Лас Вегас
Пробива на Бродуей със спектакъла “Mr. Wonderful“, но големият успех го чака във Вегас, където първоначално е част от сборно шоу. След първите му няколко участия публиката е омагьосана и собствениците му дават водещо място. Плащат му 500 долара на седмица, но… сегрегацията си е сегрегация. Сами не може да отсяда в хотелите и не може дори да преминава през фоайетата им. С помощта на Франк Синатра все пак успява да пробие системата и се настанява в луксозен апартамент в хотел „Пясъците“. Той е първият цветнокож артист и първият цветнокож въобще, проправил пътя си към лукса на Вегас. Това се допуска тихомълком, защото все пак той забавлява една изцяло „бяла“ аудитория. Никой от неговите братя с афроамерикански произход не може и да си помисли да дойде и да го гледа.
Сами пуши на сцената. Пуши, докато говори, докато пее и докато танцува. Предупреждават го, че вдишвайки така дълбоко цигарения дим, буквално изгаря гласните си струни, но той не се отказва. Гласът му е чисто кадифе. Движенията му на сцената – дори с не изцяло възстановения от катастрофата крак – са грациозни и леки, все едно стъпва върху облаци. Казват, че никой никога не се е доближавал до лекотата на танцуващия бог Фред Астер така, както Сами Дейвис Джуниър. Но за разлика от Астер Джуниър може да те задържи два или дори три часа срещу себе си с комедийните си монолози и харизмата си. А най-странното е, че жените полудяват по него. И то точно жените във Вегас, видели какво ли не.
Трябва му доста време, за да претръпне. Защото колкото и да му стават на крака и да му ръкопляскат, да го викат на бис, да му искат автографи, винаги ще се намери някой, който да извика: „Ей, негър!“. Веднъж Сами Дейвис казва на свой приятел: „Иска ми се да взема най-бялата, най-русата, най-красивата и най-известната мацка в света и да накарам всички прасета да си представят какво правя с нея!“.
