Помниш ли, Деяне, в предишно интервю ми каза, че любовта трябва да се отглежда. Как отглеждате любовта си сега?
Д: С много любов. Ние сме на next level. Сега всичко трябва да е към децата, защото съществува и още един, който, макар и още да е в корема, е доста активен, танцува... Деян тренира футбол, Христо – ще се занимава с нещо, свързано с изобразителните изкуства, на Йоан му предстои да намери какъв иска да стане.

За какво вече не се карате?
Д: Ми за нищо. А преди време... за какво сме се карали?
Отношенията ви изглеждаха много огнени.
Р: Ревнувахме се.
Д: Може да сме имали някакви моменти на ревности, но нещата улягат. Тази сеизмична зона се намества след земетресенията и всичко върви, слава Богу, към един добър финал – завършва Деян патетично.

Финал?
Р: Защо пък финал?
Д: Защото всичко, дори нашият ремонт, върви към финал. Ето тук избихме стената между хола и кухнята и стана бар. Червената маса, този шкаф, секцията с книгите един майстор художник ги реставрира и боядиса по моя идея. Секцията е златна, защото книгите са съкровище. Сега ще правим другата част от апартамента – детската стая на Хрисчо, коридора.

Как се справяте с това, че любовта и отношенията ви са на показ?
Р: С всичко изписано минахме през страшно много емоционални състояния. Особено аз. Много ме болеше. Когато бях много отслабнала, след като родих, имаше писания, че съм анорексичка. А аз просто спрях да кърмя и...
Д: Беше на военен режим. Под голям стрес. Репетираше и с Галин Стоев, и с Маргарита Младенова. Р: Не можех да го контролирам това слабеене. Не че съм гладувала. На моменти забравях да се храня. И като репетираш паралелно два много тежки спектакъла, тялото ти придобива форма на скелет. Пишеха, че съм оплешивявала... Беше много болезнен период.
Д: Бе изроди, бе.

В „Любовникът“ изглеждаш прекрасно.
Р: Благодаря! Трябва време, за да може да се успокои човек, да мине целият този стрес и напрежение. А заедно с писанията, които излизаха всяка седмица, като започнат и близки, и роднини да се притесняват за теб, да се стига и до караници. От време на време притискаха Деян да дойде да говори с мен.
Д: Да, питат ме – защо е слаба Радина.

Чудят се дали й даваш да яде, или й изяждаш храната?
Д: Глупостта човешка е много натоварваща.
Р: След това пишеха, че в „Калигула“ си имал някаква.

Елена Петрова. И аз го питах за това.
Д: А аз въобще не знаех името на това момиче. Мислех, че е другата Елена Петрова.
Р: Опитахме да ги осъдим. Изгубихме делото. Всичко отминава, но много те затиска, затиска.
Д: Слава Богу, вече май не сме им толкова интересни.
Какви са плановете ви за тази година?
Д: Чакаме си рожбичката. Там ни е вълнението, очакването, трепетът. Пък другото, както виждаме, не може да се прогнозира. А няма и нужда. Мен това не ме обърква, защото така или иначе никога не съм прогнозирал нещо. Винаги оставям нещата на...

Доверяваш се на живота?
Д: Точно. Така и трябва да е според мен.